„ЛЮБЛЮ И НЕ ЛЮБЛЮ”
Василий Львович Пушкин (1766-1830 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ОБИЧАМ И НЕ ОБИЧАМ
Обичам аз неща различни,
обичам дружеска шега,
обичам людете обични,
шампанското да лей дъга.
Обичам мойте речи мирни
и чужди умни долами,
обичам веселите сбирки,
обичам дивните моми.
Над ближните не се присмивам,
не ща невежи в своя дом,
славянофилите разбирам,
велможи срещам без поклон.
Не любя хората коварни,
не любя наглите глупци,
хвалебствия високопарни
и плоски стихчета-молци.
По модата да се обличам
обичам в обществото с вкус,
да съм учтив и мил обичам,
Расин да уча наизуст.
Творбите на Державин тача,
с „Модерната жена” съм в крак,
сърцето ми теши задача
Карамзин да похваля пак.
Нахалниците не обичам,
подаграта е враг жесток,
журнали глупави не сричам,
отричам карти и облог;
на Квинтиляновците мними
аз не обичам мисли зли,
ни опърничави дружини,
актьори лоши, крамоли.
В смирена къщичка оставам
при моя мрачен, сив живот,
с Амур понякога припявам
на грациите хоровод;
обичам пред другари живи
душа да лея с порив тих,
през сълзи младостта игрива
обичам да си спомням в стих.
Ударения
ОБИЧАМ И НЕ ОБИЧАМ
Оби́чам а́з нешта́ разли́чни,
оби́чам дру́жеска шега́,
оби́чам лю́дете оби́чни,
шампа́нското да ле́й дъга́.
Оби́чам мо́йте ре́чи ми́рни
и чу́жди у́мни долами́,
оби́чам ве́селите сби́рки,
оби́чам ди́вните моми́.
Над бли́жните не се присми́вам,
не шта́ неве́жи в сво́я до́м,
славянофи́лите разби́рам,
велмо́жи сре́штам без покло́н.
Не лю́бя хо́рата кова́рни,
не лю́бя на́глите глупци́,
хвале́бствия високопа́рни
и пло́ски сти́хчета-молци́.
По мо́дата да се обли́чам
оби́чам в обштество́то с вку́с,
да съм учти́в и ми́л оби́чам,
Раси́н да у́ча наизу́ст.
Творби́те на Держа́вин та́ча,
с „Моде́рната жена́” съм в кра́к,
сърце́то ми теши́ зада́ча
Кара́мзин да похва́ля па́к.
Наха́лниците не оби́чам,
пода́грата е вра́г жесто́к,
журна́ли глу́пави не сри́чам,
отри́чам ка́рти и обло́г;
на Квинтиля́новците мни́ми
аз не оби́чам ми́сли зли́,
ни о́пърничави дружи́ни,
актьо́ри ло́ши, крамоли́.
В смире́на къ́штичка оста́вам
при мо́я мра́чен, си́в живо́т,
с Аму́р поня́кога припя́вам
на гра́циите хорово́д;
оби́чам пред друга́ри жи́ви
душа́ да ле́я с по́рив ти́х,
през съ́лзи младостта́ игри́ва
оби́чам да си спо́мням в сти́х.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Василий Пушкин
ЛЮБЛЮ И НЕ ЛЮБЛЮ
Люблю я многое, конечно,
Люблю с друзьями я шутить,
Люблю любить я их сердечно,
Люблю шампанское я пить,
Люблю читать мои посланья,
Люблю я слушать и других,
Люблю веселые собранья,
Люблю красавиц молодых.
Над ближним не люблю смеяться,
Невежд я не люблю хвалить,
Славянофилам удивляться,
К вельможам на поклон ходить.
Я не люблю людей коварных
И гордых не люблю глупцов,
Похвальных слов высокопарных
И плоских, скаредных стихов.
Люблю по моде одеваться
И в обществах приятных быть.
Люблю любезным я казаться,
Расина наизусть твердить.
Люблю Державина творенья,
Люблю я „Модную жену”,
Люблю для сердца утешенья
Хвалу я петь Карамзину.
В собраньях не люблю нахалов,
Подагрой не люблю страдать,
Я глупых не люблю журналов,
Я в карты не люблю играть,
И наших Квинтильянов мнимых
Суждений не люблю я злых;
Сердец я не люблю строптивых,
Актеров не люблю дурных.
Я в хижине моей смиренной,
Где столько горя и забот,
Подчас, Амуром вдохновенный,
Люблю петь граций хоровод;
Люблю пред милыми друзьями
Свою я душу изливать
И юность резвую с слезами
Люблю в стихах воспоминать.
1815 г.
---------------
Руският поет и преводач Василий Пушкин (Василий Львович Пушкин) е роден на 8/20 май 1766 г. в Москва. Той е чичо на руския поет Александър Сергеевич Пушкин и е негов наставник в поетичните му занимания. До 1797 г. служи в армията. Първото му отпечатано стихотворение е в сп. „Санкт-Петербургский Меркурий” през 1793 г. Публикува поезия в издания като „Аониды”, „Вестник Европы”, „Литературная Газета”, „Северный Меркурий”, „Галатея”, „Приятное и полезное препровождение времени”, „Труды Общества любителей российской словесности”, „Дамский журнал”, „Российский музеум” и др. Превежда творби на Лафонтен, Флориан, Хораций, Волтер, Арно, Катул, Петрарка и др. Член е на литературното общество „Арзамас” (1816 г.). Пише стихотворения, поеми, басни, епиграми и подражания. Автор е на сатирите „Два послания Василия Пушкина” (1811 г.), „Опасный сосед” (1811 г., публикация през 1855 г.), поетичния сборник „Стихотворения” (1822 г.), героико-комичната поема „Капитан Храбров” (1829 г.) и др. Умира на 1/13 септември 1830 г. в Москва.