„ПРОХОЖИЙ И ГОСПОДСКИЙ СЛУГА”
Анна Петровна Бунина (1774-1829 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
МИНУВАЧ И ГОСПОДАРСКИ СЛУГА
Басня
Минава пътник край палат на властник тук
и вижда, че слуга мете на двора вяло,
от стълбището чисти след това боклук,
ала започва не от горното стъпало,
а от стъпалото най-ниско.
Мете слугата поривист,
боклука към район преметен плиска,
доскоро чист.
Слугата наш доволно крета:
„Без две, без две... – мърмори. – Да!”,
и се захваща смело с трето.
Помете, ето – спорно чисти по реда;
назад поглежда – ах, беда!
Уж чисти бяха двете, а е безобразно.
„Ех! Колко метенето е било напразно! –
нарежда той. – Цял час превивам гръб и как
метлата ми не се зачита,
боклука някой сее пак!”
Отново тръгна по следите
повторно метеното да мете.
Прашинките изчезнаха и те,
но дълго тази чистота не удурдиса,
стъпало вдън
от горното стъпало замърси се.
Слугата-пън
бе морен и угрижен,
десетки пъти качвал-слизал.
„Глупак! Глупак! –
се чува глас. – Ти не метеш тъй, както трябва!
Метеш ненужно пак!
Щом иска нейде някоя управа
да спре безумния кошмар,
ще зашлеви на нисшите шамар –
пазачи, портиери, писари са първи,
след туй чиновниците дребни пърхат
и секретарите, аз знам,
а съдиите кой ще съди там:
кога в съда ще спрат порядките проклети?
Как съдия да укротиш,
дори чиновника да изгориш,
ще грабят съдии рушвети...”
Ударения
МИНУВАЧ И ГОСПОДАРСКИ СЛУГА
Мина́ва пъ́тник край пала́т на вла́стник ту́к
и ви́жда, че слуга́ мете́ на дво́ра вя́ло,
от стъ́лбиштето чи́сти след това́ боклу́к,
ала́ запо́чва не от го́рното стъпа́ло,
а от стъпа́лото най-ни́ско.
Мете́ слуга́та пориви́ст,
боклу́ка към райо́н преме́тен пли́ска,
доско́ро чи́ст.
Слуга́та на́ш дово́лно кре́та:
„Без две́, без две́... – мърмо́ри. – Да́!”,
и се захва́шта сме́ло с тре́то.
Поме́те, е́то – спо́рно чи́сти по реда́;
наза́д погле́жда – а́х, беда́!
Уж чи́сти бя́ха две́те, а е безобра́зно.
„Ех! Ко́лко ме́тенето е било́ напра́зно! –
наре́жда то́й. – Цял час преви́вам гръ́б и ка́к
метла́та ми не се зачи́та,
боклу́ка ня́кой се́е па́к!”
Отно́во тръ́гна по следи́те
повто́рно ме́теното да мете́.
Праши́нките изче́знаха и те́,
но дъ́лго та́зи чистота́ не удурди́са,
стъпа́ло вдъ́н
от го́рното стъпа́ло замърси́ се.
Слуга́та-пъ́н
бе мо́рен и угри́жен,
десе́тки пъ́ти ка́чвал-сли́зал.
„Глупа́к! Глупа́к! –
се чу́ва гла́с. – Ти не мете́ш тъй, ка́кто тря́бва!
Мете́ш нену́жно па́к!
Штом и́ска не́йде ня́коя упра́ва
да спре́ безу́мния кошма́р,
ште зашлеви́ на ни́сшите шама́р –
паза́чи, портие́ри, пи́сари са пъ́рви,
след туй чино́вниците дре́бни пъ́рхат
и секрета́рите, аз зна́м,
а съдии́те ко́й ште съ́ди та́м:
кога́ в съда́ ште спра́т поря́дките прокле́ти?
Как съдия́ да укроти́ш,
дори́ чино́вника да изгори́ш,
ште гра́бят съдии́ рушве́ти...”
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Анна Бунина
ПРОХОЖИЙ И ГОСПОДСКИЙ СЛУГА
Басня
Шел некто близ палат через господский двор,
И видит, что слуга метет в том доме сени.
Подмел – и с лестницы потом счищать стал сор,
Но только принялся не с верхней он ступени,
А с той,
Которая всех ниже.
Чиста ступень – слуга с метлой
На ту, которая к сметенной ближе:
И та чиста.
Слуга мой начал улыбаться:
„Без двух, без двух”, – кричит спроста –
И ну за третью приниматься.
Подмел и ту – еще убавилось труда:
Глядь вниз – нежданная беда!
Уж чистых двух опять не видно из-под сора.
„Эх! сколько всякого накидано здесь вздора! –
Слуга сквозь зуб ворчит. – Гну спину целый час
А не спорится и с трудами,
Как будто сеют на заказ”.
Пошел бедняк обратными следами
Метеное вторично подметать.
Вот вподлинну пылинки не видать,
Но только чистота не долго та продлилась,
И нижняя ступень
Опять от верхней засорилась.
Слуга стал в пень,
Устанешь поневоле,
Раз десять вниз сошел иль боле.
„Дурак! Дурак! –
Прохожий закричал тут, выйдя из терпенья. –
Да ты метешь не так.
Ну если бы какого где правленья
Желая плутни истребить,
Кто начал наперед меньших тузить:
Сперва бы сторожа, привратных и копистов,
Потом подьячий род, канцеляристов,
Потом секретарей,
А там-то бы взялся и за судей:
То скоро ли бы он завел в судах порядки?
Судью подьячим не уймешь,
Подьячего хоть в трут сожжешь,
Судья все станет грабить взятки”.
---------------
Руската поетеса, писателка и преводачка Ана Бунина (Анна Петровна Бунина) е родена на 7/18 януари 1774 г. в с. Урусово, Рязанска губерния. Произхожда от старинен дворянски род. Пише стихове от 13-годишна, първата й публикувана творба е прозаичната миниатюра „Любовь” в сп. „Иппокрен” (1799 г.), а първото й стихотворение е отпечатано през 1806 г. От 1802 г. живее в Санкт Петербург, самообразова се, учи френски, немски и английски език, математика и руска словесност. Първата й стихосбирка „Неопытная муза” (1809 г.) има голям успех сред интелигенцията и дворянството; през следващите години пише нови книги, издава сборника с проза „Сельские вечера” (1811 г.), превежда от френски поезия и драматургия. От 1815 до 1817 г. живее в Англия, след връщането си се установява в Москва. Руската академия на науките издава три тома с нейни творби (1819-1821 г.). Наричат я руската Сафо. Умира на 4/16 декември 1829 г. в с. Денисовка, Рязанска губерния.