„БУРИ СВИРЕПСТВОМ РОЗА ПОГИБЛА...”
Гавриил Петрович Каменев (1772-1803 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
В БУРЯ СВИРЕПА РОЗА ЗАГИНА
В буря свирепа роза загина!
Нежен, уханен бе нейният цвят.
Алени листи тъкмо разтвори,
буря жестока стъблото сломи.
Чепка от грозде! Румена, мила!
Скъса те алчна и хищна ръка!
Рано откъснат плод на лозата!
Тъне в земята приятният сок!
Роза, защо ти рано увяхна?
Чепка от грозде, защо не дозря?
Деви, ридайте тъжно, сълзливо,
юноши бледи, плачете до мен!
О, Едалвина! Кротко в ковчега,
тихо, спокойно, безмълвно лежиш,
вятър над гроба вие унило,
скоро ще бъдеш под зимния сняг.
Млада невесто с тъжна кончина!
Брачните песни замлъкват вовек!
Страшен женихът, страшен и блед е,
брачният одър е хладен и пуст.
Нежно красива, бляскава беше,
млада девице, ти в своя живот.
Тъне в земята гръд вкочанена,
с мрачни очи си и мъртва уста.
О, Едалвина! Тук на тревите,
гъсто израсли над гроба, седя.
Вятърът леден в нощ мразовита
бурно се рее сред мойте коси.
О, Едалвина! В лютата горест
тук ще оплача живота унил.
Блед като слънце в есен печална,
тих и безмълвен до тъмния гроб.
Ударения
В БУРЯ СВИРЕПА РОЗА ЗАГИНА
В бу́ря свире́па ро́за заги́на!
Не́жен, уха́нен бе не́йният цвя́т.
А́лени ли́сти тъ́кмо разтво́ри,
бу́ря жесто́ка стъбло́то сломи́.
Че́пка от гро́зде! Ру́мена, ми́ла!
Скъ́са те а́лчна и хи́штна ръка́!
Ра́но откъ́снат пло́д на лоза́та!
Тъ́не в земя́та прия́тният со́к!
Ро́за, зашто́ ти ра́но увя́хна?
Че́пка от гро́зде, зашто́ не дозря́?
Де́ви, рида́йте тъ́жно, сълзли́во,
ю́ноши бле́ди, плаче́те до ме́н!
О́, Едалви́на! Кро́тко в ковче́га,
ти́хо, споко́йно, безмъ́лвно лежи́ш,
вя́тър над гро́ба ви́е уни́ло,
ско́ро ште бъ́деш под зи́мния сня́г.
Мла́да неве́сто с тъ́жна кончи́на!
Бра́чните пе́сни замлъ́кват вове́к!
Стра́шен жени́хът, стра́шен и бле́д е,
бра́чният о́дър е хла́ден и пу́ст.
Не́жно краси́ва, бля́скава бе́ше,
мла́да деви́це, ти в сво́я живо́т.
Тъ́не в земя́та гръ́д вкочане́на,
с мра́чни очи́ си и мъ́ртва уста́.
О́, Едалви́на! Ту́к на треви́те,
гъ́сто изра́сли над гро́ба, седя́.
Вя́търът ле́ден в но́шт мразови́та
бу́рно се ре́е сред мо́йте коси́.
О́, Едалви́на! В лю́тата го́рест
ту́к ште опла́ча живо́та уни́л.
Бле́д като слъ́нце в е́сен печа́лна,
ти́х и безмъ́лвен до тъ́мния гро́б.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Гавриил Каменев
БУРИ СВИРЕПСТВОМ РОЗА ПОГИБЛА...
Бури свирепством роза погибла!
Нежно, душисто на стебле цвела.
Алые листья лишь распустила,
Буря свирепством сгубила ее.
Грозд винограда! Милый, багряный!
Сорван ты жадной и хищной рукой!
Рано ты сорван с гибкого древа!
Сок твой любезный во прахе погиб!
Роза! почто ты рано завяла?
Грозд виноградный! почто не дозрел?
Девы, рыдайте! слезно, печально,
Юноши, плачьте, тоскуйте о том.
О, Эдальвина! в тихом ты гробе,
Тихо, покойно, безмолвно лежишь,
Ветр на могиле воет уныло,
Скоро снег зимний засыплет ее.
Горькой ты смерти юна невеста!
Брачные песни замолкли навек!
Страшен жених твой, страшен и бледен,
Хладно и пусто на брачном одре.
Нежной красою всех была лучше,
Юная дева, ты в жизни своей.
Грудь твоя ныне низко опала,
Очи померкли и мертвы уста.
О Эдальвина!.. здесь на могиле,
Густо обросшей травою, сижу.
Ветер холодный мрачный нощи
Роется бурно в моих волосах.
О Эдальвина!.. в горести лютой
Всю здесь проплачу унылую жизнь.
Бледен, как солнце в осень печальну,
Тих и безмолвен, как темный твой гроб.
1799 г.
---------------
Руският поет, писател и преводач от епохата на предромантизма Гаврил Каменев (Гавриил Петрович Каменев) е роден на 3/14 февруари 1772 г. в гр. Казан. Получава образование в немски пансион. Превежда от френски и от немски език. Публикува свои и преводни стихове, балади и повести в списания като „Муза”, „Приятное и полезное препровождение времени”, „Иппокрена”, „Новости русской литературы”, „Периодическое издание Вольного общества любителей словесности, наук и художеств” и др. Увърждава се сред литературните кръгове на времето като талантлив творец. През 1802 г. става член на Петербургското свободно общество на любителите на словесността, науката и изкуството. Най-значителните му произведения са публикувани в книгите „Поэты-радищевцы” (1935 г.) и „Поэты 1790-1810-х годов” (1971 г.). Умира на 26 юли/7 август 1803 г. в Казан.