„СВЕТИЛЬНИК”
Николай Владимирович Петерец (1907-1944 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СВЕТИЛНИК
С бледа, но властна ръка богинята кротък светилник,
плахо града осветил, горе над облаци спря.
Радост за влюбени туй е. Моли се ти на Афродита,
пръсти на милата там стискай в горещата длан.
Тази любов не съди. В замъгления поглед любовен
блясък безсмъртен гори. Омир сред епос за бран
весели митове включил е за богове и богини.
Той „Илиада” твори, криейки тайни от нас.
Но не завижда на влюбен мъдрецът. В светилник спокоен
гъсто масло добави. И богоравен Платон
с теб ще беседва разумно за истините на живота,
в погледа блясък открил, вечни идеи родил.
Чуден светилник в ума ни! От златните негови устни
как да откъснеш, кажи, алчната женска уста?
В плен на искри ли са тези, видели свещения пламък?
Пак ли не слушаш, глупак? Ти към жена се стремиш!
Дълго ли крета маслото в светилник горящ на сърцето?
Ударения
СВЕТИЛНИК
С бле́да, но вла́стна ръка́ боги́нята кро́тък свети́лник,
пла́хо града́ освети́л, го́ре над о́блаци спря́.
Ра́дост за влю́бени ту́й е. Моли́ се ти на Афроди́та,
пръ́сти на ми́лата та́м сти́скай в горе́штата дла́н.
Та́зи любо́в не съди́. В замъгле́ния по́глед любо́вен
бля́сък безсмъ́ртен гори́. О́мир сред е́пос за бра́н
ве́сели ми́тове вклю́чил е за богове́ и боги́ни.
То́й „Илиа́да” твори́, кри́ейки та́йни от на́с.
Но не зави́жда на влю́бен мъдре́цът. В свети́лник споко́ен
гъ́сто масло́ добави́. И богора́вен Плато́н
с те́б ште бесе́два разу́мно за и́стините на живо́та,
в по́гледа бля́сък откри́л, ве́чни иде́и роди́л.
Чу́ден свети́лник в ума́ ни! От зла́тните не́гови у́стни
ка́к да откъ́снеш, кажи́, а́лчната же́нска уста́?
В пле́н на искри́ ли са те́зи, виде́ли свеште́ния пла́мък?
Па́к ли не слу́шаш, глупа́к? Ти́ към жена́ се стреми́ш!
Дъ́лго ли кре́та масло́то в свети́лник горя́шт на сърце́то?
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Николай Петерец
СВЕТИЛЬНИК
Бледной, но властной рукой богиня неяркий светильник,
Город едва осветив, над облаками взнесла.
То-то отрада влюбленным. Молись про себя Афродите,
Пальцы любимой сжимай в жарких ладонях своих.
Эту любовь не суди. В затуманенных взорах любовниц
Отблеск бессмертья горит. В песни недаром Гомер
Множество мифов игривых включил о богах и богинях.
Прав „Илиады” творец, тайны скрывая от нас.
Но не завидует мудрый – влюбленным. В светильник спокойный
Масло густое налей. И богоравный Платон
Тихо беседовать будет с тобою об истинах жизни,
Око твое приучать к блеску нетленных идей.
Дивный светильник ума! Даже мысленно не оторваться
От золотых его уст к жадному женскому рту.
Может ли отблеск пленять тех, кто видит священное пламя?
Только не слушаешь ты. К женщине рвешься, глупец!
Хватит надолго ли масла в горящем светильнике сердца?
---------------
Руският поет, писател, литературен критик и публицист Николай Петерец (Николай Владимирович Петерец) е роден на 1 януари 1907 г. в Рим, Италия. На младини живее във Владивосток, откъдето емигрира заедно с майка си в Китай. Пише стихове от ученическите години. Завършва юридическия факултет на Харбинския университет. Член и активист е на литературното обединение „Молодая Чураевка” (1927 г., през 1933 г. е председател на групата), съосновател е на литературната група „Круг поэтов” (1932 г.), през 1936 г. получава съветски паспорт и става член на „Союз возвращения на Родину”, организатор е на литературното общество „Пятница” (1943 г.). Работи като журналист в рускоезични списания в Шанхай като „Новый путь”, „Родина”, „Новая жизнь” и др. Публикува поезия и литературна критика в издания като „Парус”, „Рубеж”, „Чураевка”, „Сегодня” и др. Негови стихове са включени в литературните сборници „Стихи о Родине” (1941 г.) и „Остров” (1946 г.). Подготвя своята стихосбирка „Памятная тетрадь”, но не успява да я издаде. Умира на 11 декември 1944 г. в Шанхай, Китай.