„ГЛАС НАРОДА”
Самуил Гаврилович Петровский-Ситнянович/ Симеон Полоцкий (1629-1680 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ГЛАСЪТ НА НАРОДА
Щом най-вече далеч е от правдата нещо,
с глас народен мълвата мъдреца посреща.
Туй, което народът ни хвали обстойно,
е, разбира се, често за хули достойно.
Нейде с мисли суетни каквото поддържа,
нийде истина в себе си то не съдържа.
Да гадае – това е занятие благо,
да угодничи – дребни облаги разтяга.
Нещо хвали ли – зло е на почит голяма.
Този свят колеблива е самоизмама.
Ти не вярвай в гласа, от народа изпратен,
за човешкия род правдата е в делата.
Вятър словото вее, а който го срича,
безразсъдно със срамна награда се кичи.
Ударения
ГЛАСЪТ НА НАРОДА
Што́м най-ве́че дале́ч е от пра́вдата не́што,
с гла́с наро́ден мълва́та мъдре́ца посре́шта.
Ту́й, кое́то наро́дът ни хва́ли обсто́йно,
е, разби́ра се, че́сто за ху́ли досто́йно.
Не́йде с ми́сли суе́тни какво́то поддъ́ржа,
ни́йде и́стина в се́бе си то́ не съдъ́ржа.
Да гада́е – това́ е заня́тие бла́го,
да уго́дничи – дре́бни обла́ги разтя́га.
Не́што хва́ли ли – зло́ е на по́чит голя́ма.
То́зи свя́т колебли́ва е самоизма́ма.
Ти не вя́рвай в гласа́, от наро́да изпра́тен,
за чове́шкия ро́д пра́вдата е в дела́та.
Вя́тър сло́вото ве́е, а ко́йто го сри́ча,
безразсъ́дно със сра́мна награ́да се ки́чи.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Симеон Полоцкий
ГЛАС НАРОДА
Что наипаче от правды далеко бывает,
гласу народа мудрый муж то причитает.
Яко что-либо народ обыче хвалити,
то конечно достойно есть хулимо быти.
И что мыслить – суетно, а что поведает,
то никоея правды в себе заключает.
Еже гаждает – дело то весма благое,
а еже ублажает – то бохма есть злое.
В кратце, что-либо хвалит – то неправо в чести.
Мир сей непостоянный весь лежит в прелести.
Не веруй убо гласу общему народа
ищи в деле правды человеча рода.
Слово ветр развевает, а кто тому верит,
безразсудно срамоты мзду себе возмерит.
1678 г.
---------------
Руският богослов, писател, поет, драматург и преводач Симеон Полоцки (Самуил Гаврилович Петровский-Ситнянович/ Симеон Полоцкий) е роден на 12 декември 1629 г. в гр. Полоцк, тогава на територията на Великото литовско княжество. Учил е в Киево-Могилянската школа и във Виленската йезуитска академия. Приел православното монашество (1656 г.), от 1664 г. заема длъжността придворен астролог на цар Алексей Михайлович, а от 1667 г. е придворен поет и наставник на царските деца. Превежда полемически трактати, подготвя съчинения от името на царя, преподава в школата към Спаския манастир (1665-1668 г.), ратува за въздигане на образованието в Русия, подготвя и изнася над 200 проповеди, пише стихове и поеми. След 1667 г. написва съчиненията „Житие и учение Христа Господа и Бога нашего”, „Книга кратких вопросов и ответов катехизических”, „Венец веры кафолической” и др. Един от най-ранните представители на руската силабическа поезия, той е автор на поетичния цикъл „Благоприветствования” (1661 г.), на стихотворните дидактични сборници „Псалтырь Рифмотворная” (издаден през 1680 г.), „Рифмологион” и „Вертоград Многоцветный”, на пиесите „Комедия о Навуходоносоре царе, о теле злате и о триех отроцех в пещи не сожженных” и „Комедия притчи о Блудном сыне”. Умира на 25 август 1680 г. в Москва.