Под един и същи снегопад се движим с теб.
Една и съща е вихрушката, която ни прегръща.
Загръща ни нощта със черния си креп -
целият във нежност се превръщам.
Ароматът на снега от щастието се топи
и върху земята ляга, като вярно куче,
в краката свикнало да бъде, дето си и ти.
Да не избягаш пак...За всеки случай...
03.02.2017 г.
3429 Б.Алекс.
Петр Пенчев