„ДО СЕЙ ПОРЫ НЕ КОНЧИЛИСЬ ДЕБАТЫ...”
Леонард Илларионович Лавлинский (1930-2005 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ДО ДНЕС СЕ НИЖАТ ТВОРЧЕСКИ ДЕБАТИ
До днес се нижат творчески дебати
творят ли клоуни и акробати
в поезията? Циркът не вреди.
Света с крака нагоре обходи!
Ръцете силни строфи ще разрохкват
и с майсторлък лиричен ще вървят.
Макар че, вярно, все пак е неловко
по път отгоре да стърчи срамът.
Ударения
ДО ДНЕС СЕ НИЖАТ ТВОРЧЕСКИ ДЕБАТИ
До дне́с се ни́жат тво́рчески деба́ти
творя́т ли кло́уни и акроба́ти
в пое́зията? Ци́ркът не вреди́.
Света́ с крака́ наго́ре обходи́!
Ръце́те си́лни стро́фи ште разро́хкват
и с майсторлъ́к лири́чен ште вървя́т.
Мака́р че, вя́рно, все́ пак е нело́вко
по пъ́т отго́ре да стърчи́ срамъ́т.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Леонард Лавлинский
ДО СЕЙ ПОРЫ НЕ КОНЧИЛИСЬ ДЕБАТЫ...
До сей поры не кончились дебаты,
Нужны ли циркачи и акробаты
В поэзии? Я думаю, нужны.
Ходите вверх ногами, шалуны!
Ведь сила рук, отвага и сноровка
Заставят говорить о мастерстве.
Хотя, по правде, всё-таки неловко
Торчать на месте срама голове.
Леонард Лавлинский
ЩЕ Й ДОСІ НЕ СКІНЧИЛИСЯ ДЕБАТИ... (перевод с русского языка на украинский язык: Николай Сысойлов)
Ще й досі не скінчилися дебати:
Потрібні циркачі та акробати
Поезії? Скоріше так, ніж ні.
Ходіть уверх ногами, пустуни!
Відвага, сила рук і вправність влучна
Казати змусять про досягнення нові.
Хоча, насправді, все-таки незручно
На місці сорому стирчати голові.
---------------
Руският поет и литературен критик Леонард Лавлински (Леонард Илларионович Лавлинский) е роден на 9 януари 1930 г. в гр. Ростов на Дон. Първите му поетични публикации са от 1958 г. Завършва историко-филологическия факултет на Ростовския държавен университет (1952 г.), аспирант в катедрата по руски език и литература на Ростовския педагогически институт (1955 г.), кандидат на филологическите науки (1972 г.). Работи като литературен сътрудник на сп. „Дон” (1957-1959 г.), инструктор в сектор печат при ЦК на Комсомола (1959-1964 г.), специалист в Главна редакция за художествена литература при Комитета по печата на РСФСР (1964-1965 г.), инструктор в отдел култура при ЦК на КПСС (1965-1970 г.), първи зам.-главен редактор на сп. „Дружба народов” (1970-1977 г.) и главен редактор на сп. „Литературное обозрение” (1977-1997 г.). Член е на Съюза на писателите на СССР (1971 г.), участва в ръководството на Съюза на писателите на СССР (1986-1991 г.). Автор е на стихосбирките „Ключ” (1979 г.), „Степной ночлег” (1980 г.), „Струги” (1982 г.), „Солнце красное” (1984 г.), „Знак Козерога” (1986 г.), „Домик над обрывом” (1989 г.), „Смертные боги” (2000 г.) и на книгите с литературна критика „Сердца взрывная сила” (1972 г.), „Не оставляя линии огня” (1975 г.), „Поэт и критик” (1979 г.) и „Мера времени, мера вечности” (1986 г.). Умира на 11 май 2005 г. в Москва.