Не тъгувай

Очите ти са плахи, уморени,
не греят като ведри небеса,
защото в тях са болките стаени,
не мамят ги красиви чудеса.

Косите ти – звънливи водопади,
не гали вече пролетен ветрец.
Тъгуват те по минали отради,
по ласките на полския венец.

Но днеска ти си още по-красива,
сърцето ти е храм на любовта,
която  ражда чудодейна сила
и дава смисъл верен на света.


Рецензии
Радко, загляни, пожалуйста, ко мне! Я перевела это стихотворение.
Мне важно мнение автора. Спасибо за трогательную лирику.

С пожеланием счастья, здоровья и творческих успехов, –

Соколова Инесса   16.06.2017 15:27     Заявить о нарушении