Признание. Лалка Павлова. Перевод с болгарского

Оксана Осипова 2
А я тот ветер, шалый, беспокойный,
что вдрызг лохматит думы по ночам,
что губы рад обветривать до крови,
дрожащие ладони горяча.
Меня уж нет, но ты мой голос слышишь
и нервом тонким вытянут в струну,
ночь до утра во сне лишь мною дышишь,
как принц из доброй сказки в старину.
Повсюду ищешь перстень ты волшебный,
лепечешь нежные и тёплые слова,
как мать младенцу, в неге совершенной.
Вся в ожидании известий голова:
звонков и знаков электронной почты,
упоминаний у знакомых и друзей –
я кем-то встречена, быть может, днём иль ночью…
Я не могла остаться, быть твоей.
Как мне в любовной клетке было тесно!
Меня манит душа неведомых путей,
невиданных морей, восходов песни
и летний зной, и дождик проливной,
и скрытая в других ладонях тайна…
Я просто ветер беспокойный, шалый…

Лалка Павлова
Признание

Аз съм оня неспокоен вятър,
който роши мислите ти нощем,
устните до кръв напуква,
дланите ти тръпнещи изгаря –
уж ме няма, а гласа ми чуваш…
Нервите изопнал като струни,
чак до утрото все мен сънуваш,
като принц във приказка прастара
търсиш чудодеен пръстен
и подреждаш нежни, топли думи –
сякаш си хлапак невръстен.
Денем чакаш звън по телефона,
знак на електронната си поща,
дума от приятели, познати –
дано някой нейде ме е срещнал.
Но при теб не можех да остана –
тясна ми е клетката на обичта ти.
Мен ме мамят непознати друми,
изгреви далечни и невиждани морета
с летен зной и дъжд пороен,
с тайни, скрити в други длани…
Аз съм просто вятър неспокоен.

Для X  международного конкурса поэтических переводов
http://www.stihi.ru/2016/12/04/6130