„ЗАЛПЫ ПОБЕДЫ”
Вера Михайловна Инбер (1890-1972 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЗАЛПОВЕТЕ НА ПОБЕДАТА
Улици, площади, шир поредна
и тълпи... Тълпи... О, как това
северно сияние победно
озари небето над Нева.
Оръдеен гръм, но не от боя.
Ведри погледи. Лица... Лица...
Радост... Щастие... Победо моя,
ще препълниш нашите сърца.
Слава вам, които в зли сражения
пазехте Нева като стена.
Ленинград, не знаещ поражения,
озарихте с нова светлина.
Слава и на теб, велик град светъл,
слял в едно победно фронт и тил.
Град герой, сред трудности проклети
издържал. Воювал. Победил.
Ударения
ЗАЛПОВЕТЕ НА ПОБЕДАТА
У́лици, плошта́ди, ши́р поре́дна
и тълпи́... Тълпи́... О, ка́к това́
се́верно сия́ние побе́дно
озари́ небе́то над Нева́.
Оръде́ен гръ́м, но не́ от бо́я.
Ве́дри по́гледи. Лица́... Лица́...
Ра́дост... Шта́стие... Побе́до мо́я,
ште препъ́лниш на́шите сърца́.
Сла́ва ва́м, кои́то в зли́ сраже́ния
па́зехте Нева́ като́ стена́.
Ле́нинград, не зна́ешт пораже́ния,
озари́хте с но́ва светлина́.
Сла́ва и на те́б, вели́к град све́тъл,
сля́л в едно́ побе́дно фро́нт и ти́л.
Гра́д геро́й, сред тру́дности прокле́ти
издържа́л. Вою́вал. Победи́л.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Вера Инбер
ЗАЛПЫ ПОБЕДЫ
Улицы, ограды, парапеты,
Толпы... Толпы... Шпиль над головой,
Северным сиянием победы
Озарилось небо над Невой.
Гром орудий, но не грохот боя.
Лица... Лица... Выраженье глаз.
Счастье... Радость... Пережить такое
Сердце в состоянье только раз.
Слава вам, которые в сраженьях
Отстояли берега Невы.
Ленинград, незнавший пораженья,
Новым светом озарили вы.
Слава и тебе, великий город,
Сливший во едино фронт и тыл.
В небывалых трудностях которяй
Выстоял. Сражался. Победил.
1944 г.
---------------
Руската поетеса, писателка и преводачка Вера Инбер (Вера Моисеевна Шпенцер Михайловна Инбер) е родена на 28 юни/10 юли 1890 г. в Одеса. За кратко посещава висшите женски курсове към Одеския университет. Първата й публикация е от 1910 г. във в. „Севильские дамы”. Работи като журналист, като кореспондент живее няколко години във Франция, Швейцария, Австрия и Германия. Член е на поетичното обединение „Литературный центр конструктивистов” (20-те г.). Взима участие в написването на колективния роман „Большие пожары” (1927 г.), участва в авторския колектив на книгата „Канал имени Сталина” (1934 г.). През Великата отечествена война е пряк свидетел на блокадата на Ленинград и получава държавна награда за поемата си „Пулковский меридиан” (1946 г.). Превежда произведения на Т. Шевченко, М. Рилски, П. Елюар, Ш. Петьофи, Я. Райнис и др. Автор е на над сто книги с поезия, проза, публицистика, преводна поезия и книги за деца, сред които стихосбирките „Печальное вино” (1914 г.), „Горькая услада” (1917 г.), „Бренные слова” (1922 г.), „Цель и путь” (1925 г.), „Уравнение с одним неизвестным” (1926 г.), „Маляры” (1926 г.), „Соловей и роза” (1926 г.), „Ловец комет” (1927 г.), „Бывают исключения” (1927 г.), „Соловей и роза” (1928 г.), „Место под солнцем” (1928 г.), „Плоды и корни” (1928 г.), „Так начинается день” (1929 г.), „Стихи” (1929 г.), „Вполголоса” (1932 г.), „Стихи” (1932 г.), „Избранные произведения” (1933 г.), „Избранные стихи” (1933 г.), „Избранные произведения” (1934 г.), „Избранные стихи” (1935 г.), „Переулок моего имени” (1935 г.), „Избранное” (1936 г.), „Душа Ленинграда” (1942 г.), „Избранное” (1947 г.), „Стихи: Избранные для детей” (1947 г.), „Путь воды” (1951 г.), „Поэмы и стихи” (1952 г.), „Стихи и поэмы” (1957 г.), „Избранные произведения” (в 3 тома, 1958 г.), „Апрель. Стихи о Ленине” (1960 г.), „Собрание сочинений” (в 4 тома, 1965-1966 г.), „Стихи” (1967 г.) и др. Умира на 11 ноември 1972 г. в Москва.