Тишина есть мышления храм,
Вне сознания мыслю я там.
Лишь любовь в этом мире нетленна,
Пред иконой души преклоню я колена.
Стих пронзает сердца словно огнь или лед,
Как молитва,которую Бог сам поет.
***
БОЖЕСТВЕНА АКСИОМА
Тишината е храм на мислите,
преди да прекрачат в съзнанието ми.
Любовта е иона,пред която
душата ми коленичи.
Стихът е молитва от огън и лед.
Поезията - олтар.
Бог е поет.
Магдалена Бояджиева
перевод на русский: Лариса Белоус