Рояци от хора – не им нарисувах лица
и никой сред тях не потърсих.
Покрай мен минават - ненужна мълва
и няма какво да разтърсят.
Навярно защото съм облак –далеко стоя
и зная - от тук ще замина.
Дано не се случи и тази огромна тълпа
да глътне небето ми синьо.
Дано не посегна към онази палитра
и четката, мамеща с косъм,
по който от цвят световете да никнат.
Дано не чертаят износено.
И нека остана си облак в една синева,
във която обичта да оцелява,
във която ражда се след дъжд дъга,
където и студ не навява.
Рояци от хора - не им нарисувах лица.
Любимите светят до мен
и вдигат ме - облак. Дано заваля,
във моя и в техния ден.