„ЕСТЬ ЧТО-ТО ГРУСТНОЕ И В РОЗОВОМ РАССВЕТЕ...”
Мария/ Мирра Александровна Лохвицкая (1869-1905 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ОТ РОЗОВИЯ ИЗГРЕВ НЕЩО ТЪЖНО СВЕТИ
От розовия изгрев нещо тъжно свети
и от потъващ в далнината смях.
В разкошно-знойни дни печал се крие лете
сред царствен земен облик в тях.
И в славеев гласеж ридания усещам,
като на струна скъсана див звън.
О, нещо тъжно има в радостните срещи
и на измамна пролет в дивен сън.
Ударения
ОТ РОЗОВИЯ ИЗГРЕВ НЕЩО ТЪЖНО СВЕТИ
От ро́зовия и́згрев не́што тъ́жно све́ти
и от потъ́вашт в далнина́та смя́х.
В разко́шно-зно́йни дни́ печа́л се кри́е ле́те
сред ца́рствен зе́мен о́блик в тя́х.
И в сла́веев гласе́ж рида́ния усе́штам,
като́ на стру́на скъ́сана див звъ́н.
О, не́што тъ́жно и́ма в ра́достните сре́шти
и на изма́мна про́лет в ди́вен съ́н.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Мирра Лохвицкая
ЕСТЬ ЧТО-ТО ГРУСТНОЕ И В РОЗОВОМ РАССВЕТЕ...
Есть что-то грустное и в розовом рассвете,
И в звуках смеха, тонущих вдали.
И кроется печаль в роскошно-знойном лете,
В уборе царственном земли.
И в рокот соловья врываются рыданья,
Как скорбный звон надорванной струны.
Есть что-то грустное и в радости свиданья,
И в лучших снах обманчивой весны.
1898 г.
---------------
Руската поетеса и драматург Мирра Лохвицкая (Мария Александровна Лохвицкая) е родена на 19 ноември/1 декември 1869 г. в Санкт Петербург. Завършва Александровския институт в Москва (1888 г.). Първите си стихотворения публикува през 1889 г. в петербургското сп. „Север”, след което следват публикации в издания като „День и ночь”, „Художник”, „Нива”, „Всемирная иллюстрация”, „Северный вестник”, „Русское обозрение” и др. В историята на литературата тя влиза като „руската Сафо”. В лириката си се изявява с мелодичен и изящен стих, като възпява чувствената любов, езическата страст и свободата на чувствата. Авторка е на стихосбирките „Стихотворения, 1889-1895” (1896 г.), „На пути к Востоку” (1897 г.), „Стихотворения, 1896-1898” (1898 г.), „Он и Она. Два слова” (1899 г.), „Стихотворения, 1898-1900” (1900 г.), „Стихотворения, т. IV, 1900-1902” (1902 г.), „Стихотворения, 1902-1904” (1904 г.), „Собрание сочинений” (в 5 тома, 1904 г.), „Перед закатом” (1907 г.) и др. Умира на 27 август/9 септември 1905 г. в Санкт Петербург.