„МУЧИТЕЛЬНЫЙ СОНЕТ”
Иннокентий Федорович Анненский (1855-1909 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
МЪЧИТЕЛЕН СОНЕТ
Едва на рой пчели жуженето престава,
и тъпият комар досадно зазвъня...
Какви измами, о, сърце, ти не прощаваш
сред пустата тревожна тягост на деня?
Под жълтата жарава искам сняг стопен
през потното стъкло с проблясваща забрава,
тъй близко да е кичурът коса до мен,
до мен тъй близко да трепти и се развява.
Аз искам димни облаци от висоти
погаснали, в които миналото друм е,
притворени очи и песни от мечти,
и песни от мечти, неопознали думи...
О, дай ми само миг – в живота, не в съня,
да стана огън или в жар да изгоря!
Ударения
МЪЧИТЕЛЕН СОНЕТ
Едва́ на ро́й пчели́ жуже́нето преста́ва,
и тъ́пият кома́р доса́дно зазвъня́...
Какви́ изма́ми, о́, сърце́, ти не прошта́ваш
сред пу́стата трево́жна тя́гост на деня́?
Под жъ́лтата жара́ва и́скам сня́г стопе́н
през по́тното стъкло́ с пробля́свашта забра́ва,
тъй бли́зко да е ки́чурът коса́ до ме́н,
до ме́н тъй бли́зко да трепти́ и се развя́ва.
Аз и́скам ди́мни о́блаци от висоти́
пога́снали, в кои́то ми́налото дру́м е,
притво́рени очи́ и пе́сни от мечти́,
и пе́сни от мечти́, неопозна́ли ду́ми...
О, да́й ми са́мо ми́г – в живо́та, не́ в съня́,
да ста́на о́гън или в жа́р да изгоря́!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Иннокентий Анненский
МУЧИТЕЛЬНЫЙ СОНЕТ
Едва пчелиное гуденье замолчало,
Уж ноющий комар приблизился, звеня…
Каких обманов ты, о сердце, не прощало
Тревожной пустоте оконченного дня?
Мне нужен талый снег под желтизной огня,
Сквозь потное стекло светящего устало,
И чтобы прядь волос так близко от меня,
Так близко от меня, развившись, трепетала.
Мне надо дымных туч с померкшей высоты,
Круженья дымных туч, в которых нет былого,
Полузакрытых глаз и музыки мечты,
И музыки мечты, еще не знавшей слова…
О, дай мне только миг, но в жизни, не во сне,
Чтоб мог я стать огнем или сгореть в огне!
---------------
Руският поет, драматург, литературен критик и преводач Инокентий Аненски (Иннокентий Фёдорович Анненский) е роден на 20 август/1 септември 1855 г. в гр. Омск. Завършва историко-филологическия факултет при Петербургския университет (1879 г.). Работи като гимназиален преподавател по древни езици и руска словесност, окръжен инспектор по образованието, директор на царскоселската гимназия и университетски лектор. Превежда творчеството на Еврипид, Хораций, Гьоте, Мюлер, Хайне, Бодлер, Верлен, Рембо, Рение и др. Автор е на стихосбирката „Тихие песни” (1904 г.), на книгите с публицистика и литературна критика „Античная трагедия” (1902 г.), „Книга отражений” (1906 г.), „Вторая книга отражений” (1909 г.), на пиесите „Меланиппа-философ” (1901 г.), „Царь Иксион” (1902 г.), „Лаодамия” (1906 г.) и „Фамира-кифаред” (1906 г.). Един от видните представители на руския символизъм, поезията му е наситена с поетично трагично напрежение и тънък психологизъм. Умира на 30 ноември/13 декември 1909 г. в Петербург. Лириката му е събрана в стихосбирките „Кипарисовый ларец” (1910 г.) и „Посмертные стихи” (1923 г.).