Как, откъде да си купи любов?
В шепите стиска парички за щастие.
Виснал над него небесният свод,
още от сивите облаци праща му.
Вечер. Неделя. Вратите - залостени.
Бавно, самотен върви по паважа.
Бърше сълза във сакото износено.
Няма любов. Няма и кучета даже.
Всички прозорци са пуснали щори.
Има ли нещо зад тях, как да знае?
Никой със него за дом не говори.
След полунощ е студено. Към два е.
Някъде тъжно, далеко просветва.
Глътва го улица пуста за кратко.
Бърза самотен. Кога ли е лесно?
Случай не помни такъв - да е гладко.
Погледа спира - витрина неонова.
Но етикет със "любов" не прочита.
В него остават си търсещи стонове.
Вдига ревера, не смее да пита.
Тръгва, а някой след него подвиква.
Пъхва в ръцете два стари кашона.
Не е любов, но с това се привиква -
крият му кръпките на панталона.