„ПАМЯТЬ”
Давид Самуилович Кауфман/ Самойлов (1920-1990 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПАМЕТ
На Е. Л.
Обраствам с памет,
както там гората пущинакът бори.
И птици-памет пеят сутринта,
и вятър-памет свири през нощта,
дървета-памет ден и нощ бърборят.
В пернатата ми памет миг расте
и всички приказки с „веднъж” се раждат.
И в еднократното ни битие,
и с еднократно утолена жажда.
Но в паметта ни има скрита мощ,
тя връща образите и ги страда...
Шуми, пролива ромон памет-дъжд
и памет-сняг лети, лети, не пада.
Ударения
ПАМЕТ
Обра́ствам с па́мет, ка́кто та́м гора́та пуштина́кът бо́ри.
И пти́ци-па́мет пе́ят сутринта́,
и вя́тър-па́мет сви́ри през ноштта́,
дърве́та-па́мет де́н и но́шт бърбо́рят.
В перна́тата ми па́мет ми́г расте́
и вси́чки при́казки с „веднъ́ж” се ра́ждат.
И в еднокра́тното ни битие́,
и с еднокра́тно утоле́на жа́жда.
Но в паметта́ ни и́ма скри́та мо́шт,
тя връ́шта о́бразите и ги стра́да...
Шуми́, проли́ва ро́мон па́мет-дъ́жд
и па́мет-сня́г лети́, лети́, не па́да.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Давид Самойлов
ПАМЯТЬ
Е. Л.
Я зарастаю памятью,
Как лесом зарастает пустошь.
И птицы-память по утрам поют,
И ветер-память по ночам гудит,
Деревья-память целый день лепечут.
И там, в пернатой памяти моей,
Все сказки начинаются с „однажды”.
И в этом однократность бытия
И однократность утоленья жажды.
Но в памяти такая скрыта мощь,
Что возвращает образы и множит...
Шумит, не умолкая, память-дождь,
И память-снег летит и пасть не может.
1964 г.
---------------
Руският поет, преводач и литературовед Давид Самойлов (Давид Самуилович Кауфман) е роден на 1 юни 1920 г. в Москва. Учи в Московския институт по философия, литература и история (1938-1941 г.) и във военно пехотно училище, след което от 1942 г. е мобилизиран на фронта. Публикува стихове от 1941 г. Превежда поезия от унгарски, литовски, полски, чешки, френски, грузински и др. езици. Автор е на стихосбирките „Ближние страны” (1958 г.), „Светофор” (1962 г.), „Второй перевал” (1963 г.), „Слонёнок пошёл учиться” (1967 г.), „Дни” (1970 г.), „Равноденствие” (1972 г.), „Волна и камень” (1974 г.), „Весть” (1978 г.), „Избранное” (1980 г.), „Залив” (1981 г.), „Линии руки” (1981 г.), „Улица Тооминга” (1981 г.), „Времена” (1983 г.), „Голоса за холмами ” (1985 г.), „Стихотворения” (1985 г.), „Горсть” (1989 г.), „Снегопад: Московские стихи” (1990 г.), „Избранное. Избранные произведения в двух томах” (1990 г.) и др., на книги с проза и публицистика, сред които „Книга о русской рифме” (1973 г.), „Люди одного варианта” (1990 г.), „Подённые записи” (2002 г.) и др. Умира на 23 февруари 1990 г. в Талин, Естония.