Николай Языков Гений Геният

Красимир Георгиев
„ГЕНИЙ”
Николай Михайлович Языков (1803-1846/1847 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ГЕНИЯТ

Когато с гръм и плам отива
пророкът в райски висоти,
пронизващ огън освети
на Елисей душата жива:
със светли чувства и цветя
растеше крепка, възвисена
и вдъхновено озарена,
че беше чула бога тя.

Тъй геният трепти и бляска,
величието си узнал,
разгръща дух с гръмовна ласка,
друг гений щом е полетял;
от възкресяващата сила
веднага зреят чудеса...
И нови светила окриля
избраникът на небеса!

               * Елисей – библейски пророк, извършвал чудеса.


Ударения
ГЕНИЯТ

Кога́то с гръ́м и пла́м оти́ва
проро́кът в ра́йски висоти́,
прони́звашт о́гън освети́
на Елисе́й душа́та жи́ва:
със све́тли чу́вства и цветя́
расте́ше кре́пка, възвисе́на
и вдъхнове́но озаре́на,
че бе́ше чу́ла бо́га тя́.

Тъй ге́ният трепти́ и бля́ска,
вели́чието си узна́л,
разгръ́шта ду́х с гръмо́вна ла́ска,
друг ге́ний што́м е полетя́л;
от възкреся́ваштата си́ла
ведна́га зре́ят чудеса́...
И но́ви светила́ окри́ля
избра́никът на небеса́!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Николай Языков
ГЕНИЙ

Когда, гремя и пламенея,
Пророк на небо улетал –
Огонь могучий проникал
Живую душу Елисея:
Святыми чувствами полна,
Мужала, крепла, возвышалась,
И вдохновеньем озарялась,
И бога слышала она!
 
Так гений радостно трепещет,
Свое величье познает,
Когда пред ним гремит и блещет
Иного гения полет;
Его воскреснувшая сила
Мгновенно зреет для чудес...
И миру новые светила –
Дела избранника небес!

               1825 г.




---------------
Руският поет и преводач. Николай Язъйков (Николай Михайлович Языков) е роден на 4/16 март 1803 г. в гр. Симбирск. Първите си стихотворения публикува в сп. „Соревнователя просвещения и благотворения” през 1819 г. Завършва философския факултет на университета в гр. Дерпт (1829 г.). Превежда от немски език. В ранната си лирика възпява радостта от битието, много от стиховете му стават текстове на популярни песни („Нелюдимо наше море”), в зрялото си творчество се обръща към религиозните мотиви и славянофилството. Умира на 26 декември 1846 г./8 януари 1847 г. в Москва. Първите книги с негова поезия „Стихотворения. Часть 1. 1822-1830” и „Стихотворения. Часть 2. 1830-1847” излизат през 1858 г.