Измислих слънце и небе
и бряг, на които да се срещнем.
Опитах се да те създам
от пяна на бушуващо море.
Представях си, как идваш мрачен
самотен гений вдъхновен,
със черен фрак като крила
на демоничен диригент.
Но не успях. И чайките заплакаха
за нероденото от мен дете.
И ти превърна се в следа
на мъж отсъстващ в моята душа...
Макар отсъстващ, ти ме промени.
И аз сега съм пясъчна жена.
В душата ми - напукана скала,
покълва нощем влюбена трева.
Магдалена БОЯДЖИЕВА