Георгий Рублёв Памятник Паметник

Красимир Георгиев
„ПАМЯТНИК”
Георгий Львович Рублёв (1916-1955 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПАМЕТНИК

Бе през май, при изгрев сред омраза.
Край Райхстага водеше се бой.
Там момиче немско забеляза
наш войник на прашния завой.

Тя до стълб стаила бе уплаха,
в сините очи бе страх и лед.
Късове свистящ метал летяха,
смърт и мъка сееха навред.

Той си спомни как в предишно лято
бе до дъщеря си, любещ, мил.
Може би на туй дете бащата
дъщеря му родна е убил.

Но в Берлин сред битката вилняла
над детето тяло извиси
и момиченцето с рокля бяла
от метала редникът спаси.

Ласкави слова край гръм проронил
и в заслон момичето прибрал.
Казват: сутринта маршалът Конев
за това на Сталин рапорт дал.

На безчет деца спасиха детство,
подариха радост, светлина
редовите ни бойци съветски,
победили страшната война!

И в Берлин с победата велика,
паметта вовек за да расте,
паметник бе вдигнат на войника
наш съветски с немското дете.

Символ на победната ни слава
и маяк в мъгливия всемир,
той – войник на моята държава,
охранява земния ни мир.


Ударения
ПАМЕТНИК

Бе́ през ма́й, при и́згрев сред омра́за.
Край Райхста́га во́деше се бо́й.
Там моми́че не́мско забеля́за
на́ш войни́к на пра́шния заво́й.

Тя до стъ́лб стаи́ла бе упла́ха,
в си́ните очи́ бе стра́х и ле́д.
Къ́сове свистя́шт мета́л летя́ха,
смъ́рт и мъ́ка се́еха навре́д.

Той си спо́мни как в преди́шно ля́то
бе до дъщеря́ си, лю́бешт, ми́л.
Мо́же би на ту́й дете́ башта́та
дъштеря́ му ро́дна е уби́л.

Но в Берли́н сред би́тката вилня́ла
над дете́то тя́ло извиси́
и моми́ченцето с ро́кля бя́ла
от мета́ла ре́дникът спаси́.

Ла́скави слова́ край гръ́м проро́нил
и в засло́н моми́чето прибра́л.
Ка́зват: сутринта́ марша́лът Ко́нев
за това́ на Ста́лин ра́порт да́л.

На безче́т деца́ спаси́ха де́тство,
подари́ха ра́дост, светлина́
редови́те ни бойци́ съве́тски,
победи́ли стра́шната война́!

И в Берли́н с побе́дата вели́ка,
паметта́ вове́к за да расте́,
па́метник бе вди́гнат на войни́ка
на́ш съве́тски с не́мското дете́.

Си́мвол на побе́дната ни сла́ва
и мая́к в мъгли́вия всеми́р,
то́й – войни́к на мо́ята държа́ва,
охраня́ва зе́мния ни ми́р.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Георгий Рублёв
ПАМЯТНИК

Это было в мае, на рассвете.
Настал у стен рейхстага бой.
Девочку немецкую заметил
Наш солдат на пыльной мостовой.

У столба, дрожа, она стояла,
В голубых глазах застыл испуг.
И куски свистящего металла
Смерть и муки сеяли вокруг.

Тут он вспомнил, как прощаясь летом
Он свою дочурку целовал.
Может быть отец девчонки этой
Дочь его родную расстрелял.

Но тогда, в Берлине, под обстрелом
Полз боец, и телом заслоня
Девочку в коротком платье белом
Осторожно вынес из огня.

И, погладив ласковой ладонью,
Он её на землю опустил.
Говорят, что утром маршал Конев
Сталину об этом доложил.

Скольким детям возвратили детство,
Подарили радость и весну
Рядовые Армии Советской
Люди, победившие войну!

И в Берлине, в праздничную дату,
Был воздвигнут, чтоб стоять века,
Памятник Советскому солдату
С девочкой спасенной на руках.

Он стоит, как символ нашей славы,
Как маяк, светящийся во мгле.
Это он, солдат моей державы,
Охраняет мир на всей земле.




---------------
Руският поет и драматург Георги Рубльов (Георгий Львович Рублёв) е роден на 4 март 1916 г. в Баку. Поезията му рядко се включва в антологии и сборници, познат е предимно като поет-песенник. По стиховете му са правили песни композитори като А. Хачатурян, А. Островски, А. Лепин, К. Листов и др. Член е на Съюза на писателите на СССР (1954 г.). Автор е на стихосбирките „Снова в строю” (1950 г.) и „Песня мира” (1950 г.), на пиесите „В дни мира” (1948 г.), „Пропал без вести” (1942 г.), „Строгая любовь” (1950 г.), на сценария на филма „Как в сказке” (1954 г.) и на издадения след смъртта му поетичен сборник „Баллада о жизни” (1957 г.). Умира на 30 юни 1955 г. в Москва.