„В ЧУЖИХ СЛОВАХ СКРЫВАЕТСЯ ПРОСТРАНСТВО...”
Лев Николаевич Гумилёв (1912-1992 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
В СЛОВАТА ЧУЖДИ КРИЕ СЕ ПРОСТРАНСТВО
В словата чужди крие се пространство
на чужди грехове, геройства, страст,
измени и упорно постоянство
на упоритите предци, от нас
невиждано. Вековното махало
като сърце в сърцето удря мен.
Животи чужди, чужди смърти вяло
живеят в чужди думи на чужд ден.
Живеят те, но не при нас обратно,
там, гдето ги откри и взе смъртта,
макар че в книги вехти, непонятни
са гневните им, страшните лета.
Живеят те и древна кръв припомнят,
пролята и изтляла без предел,
в съня на доверчивите потомци.
С вретеното съдбата ни преде
в един десен, но разговор вековен
като сърце в сърцето ми звъни.
Аз с две сърца съм и смъртта е спомен,
живея в чужди думи в чужди дни.
Ударения
В СЛОВАТА ЧУЖДИ КРИЕ СЕ ПРОСТРАНСТВО
В слова́та чу́жди кри́е се простра́нство
на чу́жди грехове́, геро́йства, стра́ст,
изме́ни и упо́рно постоя́нство
на упори́тите предци́, от на́с
неви́ждано. Веко́вното маха́ло
като́ сърце́ в сърце́то у́дря ме́н.
Живо́ти чу́жди, чу́жди смъ́рти вя́ло
живе́ят в чу́жди ду́ми на чужд де́н.
Живе́ят те́, но не при нас обра́тно,
там, где́то ги откри́ и взе́ смъртта́,
мака́р че в кни́ги ве́хти, непоня́тни
са гне́вните им, стра́шните лета́.
Живе́ят те́ и дре́вна кръ́в припо́мнят,
проля́та и изтля́ла без преде́л,
в съня́ на доверчи́вите пото́мци.
С врете́ното съдба́та ни преде́
в еди́н десе́н, но ра́зговор веко́вен
като́ сърце́ в сърце́то ми звъни́.
Аз с две́ сърца́ съм и смъртта́ е спо́мен,
живе́я в чу́жди ду́ми в чу́жди дни́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Лев Гумилёв
В ЧУЖИХ СЛОВАХ СКРЫВАЕТСЯ ПРОСТРАНСТВО...
В чужих словах скрывается пространство:
Чужих грехов и подвигов чреда,
Измены и глухое постоянство
Упрямых предков, нами никогда
Невиданное. Маятник столетий
Как сердце бьётся в сердце у меня.
Чужие жизни и чужие смерти
Живут в чужих словах чужого дня.
Они живут, не возвратясь обратно
Туда, где смерть нашла их и взяла,
Хоть в книгах полустёрты и невнятны
Их гневные, их страшные дела.
Они живут, туманя древней кровью
Пролитой и истлевшею давно
Доверчивых потомков изголовья.
Нас всех прядёт судьбы веретено
В один узор, но разговор столетий
Звучит как сердце, в сердце у меня.
Так я двусердый, я не встречу смерти
Живя в чужих словах, чужого дня.
1936 г.
---------------
Руският историк, географ, писател, поет, публицист и преводач Лев Гумильов (Лев Николаевич Гумилёв) е роден на 18 септември/1 октомври 1912 г. в Царско село до Санкт Петербург. Син е на поетите Анна Ахматова и Николай Гумильов. Многократно е арестуван и в различни периоди прекарва над 15 години в лагерите на ГУЛАГ в Норилск, Казахстан, Алтай и Сибир. Като доброволец в Червената армия участва в завземането на Берлин. Завършва историческия факултет на Ленинградския държавен университет (1946 г.). Работи в Етнографския музей на народите на СССР (1949 г.), а след реабилитирането му в Държавния ермитаж (1956-1962 г.) и Научноизследователския институт по география (1962-1987 г.). Доктор е на историческите науки (1961 г.) и доктор на географските науки (1974 г.). Изследва историографията на хуните, тюрките и степните народи. Превежда поезия от персийски език. Автор е на научни трудове в областта на етнологията, археологията и изтокознанието като „История народа Хунну” (1960 г.), „Открытие Хазарии” (1966 г.), „Древние тюрки” (1967 г.), „Поиски вымышленного царства” (1970 г.), „Хунну в Китае” (1974 г.), „Етногенез и биосфера Земли” (1979 г.), „Древняя Русь и Великая степь” (1989 г.), „Тысячелетие вокруг Каспия” (1990 г.), „От Руси к России” (1992 г.), „Конец и вновь начало” (1992 г.) и др. През живота си има публикувани само две поеми и няколко стихотворения в малотиражни издания. Поетическото му наследство е малко познато, голяма част от творбите му са изгубени. В края на живота си прави опит да възстанови стиховете си, но не успява да ги издаде. Умира на 15 юни 1992 г. в Санкт Петербург. Негово стихотворение е включено в антологията „Строфы века”. Някои от стиховете и есетата му са включени в книгата „Чтобы свеча не погасла” (2003 г.).