ПОЗДРАВ ОТ ЛУНАТА
Сред тихото нощно дихание,
подпряна на бора зелен,
усетих неземно дихание
на цъфнал в градината крен.
Помислих за миг, че съм в рая -
тъй прекрасно бе всичко край мен,
че без да се миг колебая,
стих съчиних вдъхновен.
И все още на Музата в плена,
изпях го на глас на брезата.
И ето, че блесна край мене!...
С лъч, поздрав ми прати луната.