Люди призывают Бога!
Он приходит... И не верят!
"Подождём ещё немного," -
Говорят, захлопнув двери.
Двери сердца закрывают,
А того, кто внемлет Богу,
За безумца принимают,
Нанося удары в щёку:
- Оглянись: все ждут конца!
Ты достойна ли небес?
- Грех большой - любить Отца?
- Искушает тебя бес!
Мой Господь, Ты возвестил,
Что мне, грешной, дал прощенье.
Сын Твой всех нас искупил
Смертью, кровью и смиреньем.
Благодарна, Отче наш,
Что моё услышал сердце...
Ты пришёл ко мне в Свой час –
Я Тебе открыла дверцу.
И я верую в Тебя,
И Тебе я, Отче, верю!
Знаю: к каждому, любя,
Ты стучишь... Откроют двери?
Превела на български: Юлияна Донева
ВЯРВАМ
Бога хората зоват
и идва той, но те не вярват!
„Ще почакам още малко“ –
казват и вратата хлопват.
Тъй сърцата си затварят,
а тези де се вслушват в Бог,
за безумни те ги смятат
и нанасят им шамари..
Вижте: всичко край го чака!
Достоен ли си за небето?
Грях голям Отца обича ли?
Дяволът ви изкушава!
Боже мой оповести ми,
че ми даваш опрощение .
Синът ти всички нас изкупи
със смърт със кръв и със смирение.
Благодаря ти Отче наш,
че чу Ти моето сърце…
Дойде при мене в моя час
и аз вратата Ти отворих.
И аз самата вярвам в Теб
И на Тебе Отче вярвам!
Зная аз: Към всеки любящ
чукаш ти…. Отварят ли ти?