„СЕРДЦЕ ЛУ-ШУ” (Из „Китайских теней”)
Михаил Цезарович Спургот (1901-1993 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СЪРЦЕТО НА ЛУ-ШУ
На тротоара прашен край кикота на рикши
в квартал Ню под девойка, която там греши,
захвърлената роза от нея тъпчат всички,
печално аленее, в краката ни лежи.
Красавец строен вчера я взе от магазина
цветарски, бе успешен агент на фирма „Грин”,
в цигарена хартия, усмихнат, с лимузина
откара я в дворец на китайски мандарин.
На заслепяващ прием за чуждестранни лейди
и лордове от странство – на малката Лу-Шу
поднесе тази роза агент на фирма „Трейдинг”,
„За цвете – цвете!” – каза с усмивката на шут.
Ах, кой ли не е срещал трагедии любовни –
минутен поглед само за ревността е плод...
...На Лу-Шу цвете даде и друга лейди погна,
тя в рокля от брокат бе, танцуваха фокстрот.
Захвърли гневно Лу-Шу таз роза на земята,
от залата с коприна на мръсния асфалт,
с крачето й красиво бе стъпкана мечтата,
в сърцето ревността й се претопи в кристал...
Ударения
СЪРЦЕТО НА ЛУ-ШУ
На тротоа́ра пра́шен край ки́кота на ри́кши
в кварта́л Ню под дево́йка, коя́то та́м греши́,
захвъ́рлената ро́за от не́я тъ́пчат вси́чки,
печа́лно алене́е, в крака́та ни лежи́.
Краса́вец стро́ен вче́ра я взе́ от магази́на
цвета́рски, бе успе́шен аге́нт на фи́рма „Гри́н”,
в цига́рена харти́я, усми́хнат, с лимузи́на
отка́ра я в дворе́ц на кита́йски мандари́н.
На заслепя́вашт при́ем за чуждестра́нни ле́йди
и ло́рдове от стра́нство – на ма́лката Лу́-Шу́
подне́се та́зи ро́за аге́нт на фи́рма „Тре́йдинг”,
„За цве́те – цве́те!” – ка́за с усми́вката на шу́т.
Ах, ко́й ли не е сре́штал траге́дии любо́вни –
мину́тен по́глед са́мо за ревността́ е пло́д...
...На Лу́-Шу́ цве́те да́де и дру́га ле́йди по́гна,
тя в ро́кля от брока́т бе, танцу́ваха фокстро́т.
Захвъ́рли гне́вно Лу́-Шу́ таз ро́за на земя́та,
от за́лата с копри́на на мръ́сния асфа́лт,
с краче́то й краси́во бе стъ́пкана мечта́та,
в сърце́то ревността́ й се претопи́ в криста́л...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Михаил Спургот
СЕРДЦЕ ЛУ-ШУ
На пыльном тротуаре, где рикши зло гогочут
над девушкой, что много в квартале Ню грешит,
там роза под ногами, что сухо ее топчут,
алея лепестками, печальная лежит.
Вчера ее в блестящем цветочном магазине купив,
красавец стройный – агент фирмы „Грин”,
в бумаге папиросной, смеясь, на лимузине,
увез в палаццо, жил где китайский мандарин.
На рауте блестящем, где были только леди
и лорды-иностранцы, – там маленькой Лу-Шу
поднес с поклоном розу агент фирмы „Трэдинг”,
сказав шаблон с усмешкой: „Цветок идет цветку”.
Ах, знает ли кто ужас любовности трагедий –
минутных только взглядов из ревности лучей…
…Отдав цветок – любезен был слишком агент с леди
одной в парчовом платье, фокстрот танцуя с ней.
В порыве гнева нервно швырнула Лу-Шу розу
из шелковой гостиной на улицы асфальт,
и маленькою ножкой растоптала грезу,
сердце переплавив ревностью в хрусталь…
1924 г.
---------------
Руският поет Михаил Спургот (Михаил Цезарович Спургот) е роден на 6 ноември 1901 г. в гр. Гродно, Белорусия. Завършва гимназия във Владивосток. Участник е в Гражданската война. През 1921 г. емигрира в Китай. Редактира списанието за хумор, сатира и карикатури „Пимоля” в Харбин (1922-1923 г.) и вестниците „Речь” и „Вечерний телеграф”, през 30-те години е журналист във в. „Шанхайская заря”, издава литературното сп. „Дракон” (1935 г.). Почетен председател е на дружеството за литература и изкуства „Понедельник” (1929 г.), съучредител е на литературното обединение „Восток” (1933 г.), основател и генерален секретар е на творческо обединение на руските литератори, художници и артисти в Китай (1933 г.). Публикува поезия в издания като „Пилюля”, „Вал”, „Рубеж”, „Врата”, „Понедельник”, „Газета-копейка”, „Дальневосточный синий журнал” и др. През 1947 г. се връща в СССР. От 1951 до 1955 г. е затворен в лагерите на ГУЛАГ. След освобождаването му работи в театъра, филхармонията и кукления театър. Автор е на стихосбирките „Гнёт” (1917 г.), „Золотой рог” (1921 г.), „Букволязг гордых” (1923 г.), „Изломы” (1926 г.), „Новый букволязг” (1926 г.), „Экзоты эротики” (1926 г.), „Тени прошлого” (1927 г.), „Тоска непознанная” (1929 г.), „Жёлтая дама” (1930 г.), „Чёрная тетрадь” (1936 г.), „Над кем смеетесь?” (1944 г.) и „Прошлое” (1947 г.). Умира на 30 юли 1993 г. в гр. Советск, Калининградска област.