Посвещавам на
Салвадор Дали –
за картината му
„Невидимият мъж”
Той е енигмата от съня ми –
онзи невидим мъж,
който има дреха от вятър
и усмивка от дъжд…
Той ме открива отново през времето
в споменът за жена,
която има кожа от перла
и очи на луна.
Тъгата й се превръща
във копнеж по дъжда.
Пръстите му са сребърни.
Облaчнa е нощта.
Той е безкраен като морето –
буря, вятър, вълна,
светкавицата в небето,
кратък миг тишина.
Всяка вечер в съня ми присъства
един невидим мъж,
който ме кара да се събуждам
с предчувствието за дъжд.