„МАРГИНАЛЬНЫЕ СТРОКИ – 1”
Мария Глебовна Максимова (р. 1960 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
РЕДОВЕ МАРГИНАЛНИ – 1
Редове маргинални... Така ни започва денят –
с ядовити шушукащи разпри, със звън в полутъмни вагони,
на простудата с ядни иглички, с треперещите колена,
разпиляни в накъсана дрямка памучни перони.
Ветровито подрънква ключът на пианото строг,
от пожарите гладни на гара, чернееща клена –
там, разсипан във въздуха, широколистен поток
дозамита в пороите птичи треви нажежени.
Плува в прежното изгревът, сякаш е щипка със сол,
вяло сбръчкано тяло, градът отмаляло върти се,
с нокът счупен плътта на пространството там е пробол
богомолец безименен, бременен с вечна костица.
Ударения
РЕДОВЕ МАРГИНАЛНИ – 1
Редове́ маргина́лни... Така́ ни запо́чва деня́т –
с ядови́ти шушу́кашти ра́зпри, със звъ́н в полутъ́мни ваго́ни,
на просту́дата с я́дни игли́чки, с трепе́рештите колена́,
разпиля́ни в накъ́сана дря́мка паму́чни перо́ни.
Ветрови́то подръ́нква ключъ́т на пиа́ното стро́г,
от пожа́рите гла́дни на га́ра, черне́ешта кле́на –
там, разси́пан във въ́здуха, широколи́стен пото́к
дозами́та в поро́ите пти́чи треви́ нажеже́ни.
Плу́ва в пре́жното и́згревът, ся́каш е шти́пка със со́л,
вя́ло сбръ́чкано тя́ло, градъ́т отмаля́ло върти́ се,
с но́кът счу́пен плътта́ на простра́нството та́м е пробо́л
богомо́лец бези́менен, бре́менен с ве́чна кости́ца.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Мария Максимова
МАРГИНАЛЬНЫЕ СТРОКИ – 1
Маргинальные строки... Вот так начинается день –
с перешептываний колких, со звонков в полутемных вагонах,
со строчащих по шелку иголок простуды, с дрожащих колен,
расплескавшись дырявою дремой с бумажных перронов.
Дребезжащий от всплесков глухих фортепьянных ключей,
от голодных пожаров вокзального черного клена –
там рассыпан по воздуху лиственный рваный ручей,
заметая дождем раскаленные птичьи газоны.
Там начало рассвета щепоткою соли плывет,
словно дряблое тело качается город нагретый,
и поломанным когтем по коже пространства скребет
безымянный паломник, беременный косточкой света.
1997 г.
---------------
Руската поетеса, писателка и литературен критик Мария Максимова (Мария Глебовна Максимова) е родена през 1960 г. в Москва. Завършва Московския историко-архивен институт и Литературния институт „Максим Горки”. Публикува поезия в самиздатския и в официалния печат, в издания като „Золотой век”, „Черновик”, „Кольцо А”, „Крещатик”, „Юность”, „Гуманитарный фонд”, „Цирк Олимп”, „Волга”, „Гвидеон”, „Митин журнал”, „Полуостров” и др. Публикува статии по история на руската литература в издания като „Новая литературная газета”, „Независимая газета”, „Культура”, „Литературное обозрение”, „Культура на рубеже веков”, „За семью печатями”, „Окрестности” и др. Член е на Съюза на писателите на Москва (1996 г.). Автор е на стихосбирките „Уроки риторики” (1995 г.), „Кануны” (2002 г.), „Панцирь воздушной креветки” (2016 г.) и на книгите с проза „Голос и звук” (2012 г.) и „Житие преподобного Амвросия Оптинского” (2016 г.). Нейни стихове са включени в антологиите „Самиздат века”, „Crossing Centuries: The New Generation in Russian Poetry” и др. Живее в Москва.