В притихналата и безмълвна вечер,
в пазвите потайни на нощта,
стон дочу се, сякаш дъх на песен -
тих и крехък, доловим едва.
Тези звуци – трепетни, свенливи,
като че погалиха ефира.
Затрептяха нежно, на талази,
и сякаш, че разсъниха всемира.
И песничката на морето сънно
ето, че дочака своя час.
Звезди засвяткаха в небето тъмно…
И…нощта, като че запя в екстаз.