Юлияна Донева - Прозорец - киноекран

Юлияна Великова
Моят прозорец на село
е като киноекран.
Сякаш,че някой заснел е
част от света, в едър план.

Лежа си спокойно в леглото
и гледам на педя от мен,
как вятърът люшка пердето,
как кима ми клонът зелен...

Под стряхата паяче малко,
надолу на горе пътува.
Ще падне, си мисля и жалко,
но няма, така ми се струва.

Изплело си тънката нишка,
то спря се за миг да почива.
На пейката, моята книжка
разтвори листа като жива

и - ха от почуда да  ахна,
пред мене, току над асмата,
щъркел с крилата си махна
и полетя към реката.

Другарят си ,сам ли в гнездото
оставил е?... Я да погледна...
Не, няма го.- скръцва леглото
и аз се наемам да седна.

Вятър повява. Размята
на простора чаршафа изпран.
Слънцето плиска позлата
въз прозореца - киноекран.

Протягам ръце мързеливо -
с лежането май прекалявам.
Но поне от леглото, на живо
част от света наблюдавам.