***

 Избледнелите сини метличини
в очите
на небето
в душата ми
скитница
предпазливо надничат.

Боже, колко тресавища,
кратери,
лабиринти.

Изгубена.
Изтерзана.
Прокълната,

но жива,
жива,
жива,

свети
крехка светулка
душата ми.

И към нови пътища
се издига...


Ружа Велчева