„ТОЙ ПЕРВОЙ НОЧЬЮ”
Николай Леопольдович Браун (1902-1975 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ОНАЗИ ПЪРВА НОЩ
В таз нощ игри сънуваха децата,
но грохотният рев игра не бе,
на изток самолети със зората
се впиха стройно в нощното небе.
Началото на нова нота те са,
на диригент коварна цел една,
в зловещата на полета им песен
напев започва с името война.
Но диригентът в нотите не знае,
че гръмналият уж победен химн
неволи на народа му вещае,
хрипти Берлин и се изпълва с дим.
В таз първа нощ преди зора заветна
земята спеше в класове и цвят
и беше толкоз светло, толкоз цветно,
че сякаш в детски сънища бе свят.
В таз нощ зовяха птиците зората,
през дрямка флейтите им сяха реч,
не знаейки, че клюн на хищно ято
за кръвна сеч е вече недалеч.
Там нейде стене стъпкана Европа,
а тук застави ден и нощ не спят.
В мъгла лазурна стихна Севастопол.
Притихна в бели нощи Ленинград.
Опазват щикове на Буг водите.
И руска шир е още в мирен сън...
Но първа бомба с вражи вой полита
и рухва първи дом след първи гръм.
От детска люлка първи вопли бяха
и беше първи страшен майчин вик,
сърцата изведнъж закоравяха,
на гибел тръгнаха към огнен блик.
И с щит велик напред народът мина,
с гърди тоз първи ураган подпрял,
а после цели четири години
не стихна дивият девети вал...
...Отмина всичко. Зад мъгли остана.
Победата развя крила добри.
Но тази нощ от щик бе сякаш рана,
завинаги сърцето обгори.
Ударения
ОНАЗИ ПЪРВА НОЩ
В таз но́шт игри́ съну́ваха деца́та,
но гро́хотният ре́в игра́ не бе́,
на и́зток самоле́ти със зора́та
се впи́ха стро́йно в но́штното небе́.
Нача́лото на но́ва но́та те́ са,
на дириге́нт кова́рна це́л една́,
в злове́штата на по́лета им пе́сен
напе́в запо́чва с и́мето война́.
Но дириге́нтът в но́тите не зна́е,
че гръ́мналият у́ж побе́ден хи́мн
нево́ли на наро́да му вешта́е,
хрипти́ Берли́н и се изпъ́лва с ди́м.
В таз пъ́рва но́шт преди́ зора́ заве́тна
земя́та спе́ше в класове́ и цвя́т
и бе́ше то́лкоз све́тло, то́лкоз цве́тно,
че ся́каш в де́тски съ́ништа бе свя́т.
В таз но́шт зовя́ха пти́ците зора́та,
през дря́мка фле́йтите им ся́ха ре́ч,
не зна́ейки, че клю́н на хи́штно я́то
за кръ́вна се́ч е ве́че недале́ч.
Там не́йде сте́не стъ́пкана Евро́па,
а ту́к заста́ви де́н и но́шт не спя́т.
В мъгла́ лазу́рна сти́хна Севасто́пол.
Прити́хна в бе́ли но́шти Ленингра́д.
Опа́зват шти́кове на Бу́г води́те.
И ру́ска ши́р е о́ште в ми́рен съ́н...
Но пъ́рва бо́мба с вра́жи во́й поли́та
и ру́хва пъ́рви до́м след пъ́рви гръ́м.
От де́тска лю́лка пъ́рви во́пли бя́ха
и бе́ше пъ́рви стра́шен ма́йчин ви́к,
сърца́та изведнъ́ж закоравя́ха,
на ги́бел тръ́гнаха към о́гнен бли́к.
И с шти́т вели́к напре́д наро́дът ми́на,
с гърди́ тоз пъ́рви урага́н подпря́л,
а по́сле це́ли че́тири годи́ни
не сти́хна ди́вият деве́ти ва́л...
...Отми́на вси́чко. Зад мъгли́ оста́на.
Побе́дата развя́ крила́ добри́.
Но та́зи но́шт от шти́к бе ся́каш ра́на,
зави́наги сърце́то обгори́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Николай Браун
ТОЙ ПЕРВОЙ НОЧЬЮ
Ещё той ночью игры снились детям,
Но грозным рёвом, не пустой игрой,
Ночное небо взрезав на рассвете,
Шли самолёты на восток. Их строй
Нёс, притаясь, начало новой ноты,
Что, дирижёрским замыслам верна,
Зловещим визгом первого полёта
Начнёт запев по имени – война.
Но дирижер не знал, что в этом звуке,
Где песнь Победы чудилась ему,
Звучат народа собственного муки,
Хрипит Берлин, поверженный в дыму.
Той первой ночью, в ранний час рассвета,
Спала земля в колосьях и цветах,
И столько было света, столько цвета,
Что снились разве только в детских снах.
Той ночью птицы еле начинали
Сквозь дрёму трогать флейты и смычки,
Не ведая, что клювы хищной стаи
Идут, уже совсем недалеки.
Там где-то стон растоптанной Европы,
А здесь заставы день и ночь не спят.
Притих в лазурной дымке Севастополь.
Притих под белой ночью Ленинград.
Штыки постов глядятся в воды Буга.
Ещё России даль объята сном…
Но первой бомбы вой коснулся слуха,
И первый гром – и первый рухнул дом.
И первый вопль из детской колыбели,
И материнский, первый, страшный крик,
И стук сердец, что сразу очерствели
И шли в огонь, на гибель, напрямик.
И встал в ту ночь великий щит народа
И принял в грудь ударов первый шквал,
Чтоб год за годом, все четыре года,
Не утихал сплошной девятый вал…
…Всё отошло. Заволоклось туманом.
И подняла Победа два крыла.
Но эта ночь, как штыковая рана,
Навек мне сердце болью обожгла.
1968 г.
---------------
Руският поет, писател и преводач Николай Браун (Николай Леопольдович Браун) е роден на 2/15 януари 1902 г. (по други сведения на 16/28 ноември 1900 г.) в с. Парахино, Тулска област. Учи в Института по история на изкуствата, завършва литературния факултет на Педагогическия институт в Ленинград (1929 г.). Първите му поетични публикации са в сп. „Красный студент” през 1923 г. Влиза в творческите обединения на ленинградските писатели „Цех поэтов”, „Содружество”, „Мастерская слова” и „Ленинград”. По време на Великата отечествена война е военен кореспондент в обсадения Ленинград. Работи като актьор, учител, редактор в различни списания, завеждащ отдел поезия в сп. „Звезда” и ръководител на литературно сдружение към списанието. Член е на Съюза на съветските писатели (1934 г.). Автор е на стихосбирките „Мир и мастер” (1926 г.), „Новый круг” (1928 г.), „Вылазка в будущее” (1931 г.), „Действие словом” (1932 г.), „Стихотворения” (1933 г.), „Поединок” (1935 г.), „Верность” (1936 г.), „Звенья” (1937 г.), „Открытые песни” (1940 г.), „Новые стихи” (1940 г.), „Военная весна” (1943 г.), „Мой светлый край” (1945 г.), „Морская слава” (1945 г.), „Долины родины моей” (1947 г.), „Земля в цвету” (1955 г.), „Стихотворения” (1958 г.), „Новая лирика” (1958 г.), „Я слушаю время” (1960 г.), „Живопись” (1963 г.), „Я жгу костер” (1966 г.), „Гимн одержимым” (1967 г.), „Вехи времени” (1971 г.), „Только о жизни” (1972 г.), „К вершине века” (1975 г.), на либретото на операта „Севастопольцы” и др. Умира на 12 февруари 1975 г. в Ленинград.