Константин Симонов Родина

Красимир Георгиев
„РОДИНА”
Константин/Кирилл Михайлович Симонов (1915-1979 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


РОДИНА
 
Подпряна в три големи океана,
тя градовете разпростира с мир,
покрита с мрежа от меридиани,
непобедима, горда, с волна шир.

В мига, когато сетната граната
е вдигната от твоята ръка,
да си припомниш трябва за нещата,
останали далеч назад, така

си спомняш не страната величава,
която си обходил и познал,
ти спомняш си родината – такава,
каквато в детството си я видял.

Земята, сгушена сред три брезички,
пътеката през горския овраг,
поскърцващото мостче над рекичка
с бряг пясъчен край нисък върбалак.

Хей там да се родиме провървя ни,
където цял живот не отшумя
онази шепа пръст, която брани
единството на цялата земя.

Да, можеш в зной и в мраз да минеш всичко,
да, можеш да гладуваш, да не спреш
и да умреш... Но тези три брезички
на никого не бива да дадеш.


Ударения
РОДИНА
 
Подпря́на в три́ голе́ми океа́на,
тя градове́те разпрости́ра с ми́р,
покри́та с мре́жа от меридиа́ни,
непобеди́ма, го́рда, с во́лна ши́р.

В мига́, кога́то се́тната грана́та
е вди́гната от тво́ята ръка́,
да си припо́мниш тря́бва за нешта́та,
оста́нали дале́ч наза́д, така́

си спо́мняш не страна́та велича́ва,
коя́то си обхо́дил и позна́л,
ти спо́мняш си роди́ната – така́ва,
каква́то в де́тството си я видя́л.

Земя́та, сгу́шена сред три́ брези́чки,
пъте́ката през го́рския овра́г,
поскъ́рцваштото мо́стче над реки́чка
с бряг пя́съчен край ни́сък върбала́к.

Хей та́м да се роди́ме провървя́ ни,
къде́то ця́л живо́т не отшумя́
она́зи ше́па пръ́ст, коя́то бра́ни
еди́нството на ця́лата земя́.

Да, мо́жеш в зно́й и в мра́з да ми́неш вси́чко,
да, мо́жеш да гладу́ваш, да не спре́ш
и да умре́ш... Но те́зи три́ брези́чки
на ни́кого не би́ва да даде́ш.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Константин Симонов
РОДИНА

Касаясь трех великих океанов,
Она лежит, раскинув города,
Покрыта сеткою меридианов,
Непобедима, широка, горда.

Но в час, когда последняя граната
Уже занесена в твоей руке
И в краткий миг припомнить разом надо
Все, что у нас осталось вдалеке,

Ты вспоминаешь не страну большую,
Какую ты изъездил и узнал,
Ты вспоминаешь родину – такую,
Какой ее ты в детстве увидал.

Клочок земли, припавший к трем березам,
Далекую дорогу за леском,
Речонку со скрипучим перевозом,
Песчаный берег с низким ивняком.

Вот где нам посчастливилось родиться,
Где на всю жизнь, до смерти, мы нашли
Ту горсть земли, которая годится,
Чтоб видеть в ней приметы всей земли.

Да, можно выжить в зной, в грозу, в морозы,
Да, можно голодать и холодать,
Идти на смерть... Но эти три березы
При жизни никому нельзя отдать.
 
               1941 г.




---------------
Руският писател, поет, драматург, публицист и обществен деец Константин Симонов (Константин/Кирилл Михайлович Симонов) е роден на 15/28 ноември 1915 г. в Санкт Петербург. Завършва Литературния институт „Максим Горки” (1938 г). Член е на Съюза на съветските писатели (1938 г.). Автор е на десетки стихосбирки, сред които „Победитель” (1937 г.), „Павел Чёрный” (1938 г.), „Ледовое побоище” (1938 г.), „Настоящие люди” (1938 г.), „Дорожные стихи” (1939 г.), „Стихи тридцать девятого года” (1940 г.), „Суворов. Поэма” (1940 г.), „Сын артиллериста” (1941 г.), „Стихи 41-го года” (1942 г.), „Фронтовые стихи” (1942 г.), „С тобой и без тебя” (1942 г.), „Война. Стихи 1937-1943” (1944 г.), „Друзья и враги” (1952 г.), „Стихи 1954 года” (1955 г.), „Иван да Марья” (1958 г.), „25 стихотворений и одна поэма” (1968 г.), „Вьетнам, зима 70-го” (1971 г.), на книги с повести, романи и пиеси като „Дни и ночи“ (1944 г.), „Русские люди“ (1942 г.), „Гордый человек“ (1945 г.),  „Товарищи по оружию“ (1952 г.), „Живые и мёртвые“ (1959 г.), „Четвёртый“ (1961 г.), „Солдатами не рождаются“ (1964 г.), „Последнее лето“ (1971 г.) и мн. др. Много от произведенията му са екранизирани. Носител е на десетки награди и отличия, сред които Държавната награда на СССР през 1942, 1943, 1946, 1947, 1949 и 1950 г. Умира на 28 август 1979 г. в Москва.