„РЕКА СМЕНИЛА РУСЛО...”
Михаил Евсеевич Вишняков (1945-2008 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
РЕКА СМЕНИ РУСЛОТО СИ
Река смени руслото си и вдясно
се втурна през тайгата без беда,
но бряг оголен величав израсна,
осеян с рани, страшен без вода.
Като човек ливадата се сгуши,
а лилиите търсят остров нов,
по други хълми пътят лъкатуши
край сушата на зейналия ров.
И нов век ще намери друго русло.
С друг ход на мислите и на труда.
За моя внук, момчето тъмнорусо,
ще бъда спомен – бряг, но без вода.
Ударения
РЕКА СМЕНИ РУСЛОТО СИ
Река́ смени́ русло́то си и вдя́сно
се вту́рна през тайга́та без беда́,
но бря́г ого́лен велича́в изра́сна,
осе́ян с ра́ни, стра́шен без вода́.
Като́ чове́к лива́дата се сгу́ши,
а ли́лиите тъ́рсят о́стров но́в,
по дру́ги хъ́лми пъ́тят лъкату́ши
край су́шата на зе́йналия ро́в.
И но́в век ште наме́ри дру́го ру́сло.
С друг хо́д на ми́слите и на труда́.
За мо́я вну́к, момче́то тъ́мнору́со,
ште бъ́да спо́мен – бря́г, но без вода́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Михаил Вишняков
РЕКА СМЕНИЛА РУСЛО...
Река сменила русло, и направо
ушла тайгой, не натворив беды,
но обнажился берег величавый,
израненный и страшный без воды.
Луг задичал, как человек от горя,
Покинули саранки острова,
да и дорога по иному взгорью
пылит в обход извилистого рва.
И новый век найдет иное русло.
Иными будут мысли и труды.
И вспомнит внук мой, мальчик темно-русый,
меня, как берег, страшный без воды.
---------------
Руският поет и писател Михаил Вишняков (Михаил Евсеевич Вишняков) е роден на 2 септември 1945 г. в с. Сухайтуй, Читинска област. Пише стихове от детските си години. Завършва професионално училище, първите му поетични публикации са в многотиражката на Сретенския корабостроителен завод. След 1964 г. работи във вестниците „Советское Забайкалье”, „Шилкинская правда” и „Комсомолец Забайкалья”, а от 1970 г. е телевизионен журналист към Читинската телевизия. Завършва Литературния институт „Максим Горки” (1978 г.). Публикува стихове в издания като „Наш современник”, „Сибирские огни”, „Новый мир”, „Сибирь”, „Новая литература”, „Знамя”, „Октябрь”, „Байкал” и др. Един от добрите преводачи на съвременен литературен език е на епичното произведение „Слово о полку Игореве”. Член е на Съюза на писателите на СССР (1979 г.). От 1980 г. ръководи младежкото литературно обединение „Надежда”, от 1991 до 2000 г. е прессекретар на администрацията в Читинска област, от 1995 г. е редактор на в. „Чита литературная”. Заслужил деятел на културата на Руската федерация (1995 г.). Автор е на 16 книги с поезия и проза, сред които стихосбирките „Славяне” (1975 г.), „Горький зной” (1977 г.), „Багульник на северном склоне” (1977 г.), „Грянул срок” (1980 г.), „Кедровый посох” (1983 г.), „Час багряного солнца” (1985 г.), „Обратная лодка” (1987 г.), „Огонь пролетающий” (1991 г.), „Стихи и поэмы” (в два тома, 2006 г.) и др. Умира на 5 юли 2008 г. в гр. Чита.