„ВЕТЕР ТОНКИМ ПЕСЬИМ ВОЕМ...”
Нина Ивановна Гаген-Торн (1901-1986 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВЯТЪР С ТЪНЪК КУЧИ ВОЙ
Вятър от върха навява,
вие с тънък кучи вой.
Взвод стрелци под строй минава.
Нощ... Бараки... Часовой...
Тъй е с мен, с теб гръм ли див е?
Каменен чувал, сив друм?
Или ти с ръка прикриваш
в слепоочие куршум?
Ударения
ВЯТЪР С ТЪНЪК КУЧИ ВОЙ
Вя́тър от върха́ навя́ва,
ви́е с тъ́нък ку́чи во́й.
Взво́д стрелци́ под стро́й мина́ва.
Но́шт... Бара́ки... Часово́й...
Тъ́й е с ме́н, с теб гръ́м ли ди́в е?
Ка́менен чува́л, сив дру́м?
Или ти́ с ръка́ прикри́ваш
в слепоо́чие куршу́м?
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Нина Гаген-Торн
ВЕТЕР ТОНКИМ ПЕСЬИМ ВОЕМ...
Ветер тонким песьим воем
Завывает за горой.
Взвод стрелков проходит строем,
Ночь… Бараки... Часовой…
Это – мне, а что с тобою?
Серый каменный мешок?
Или ты прикрыл рукою
Пулей раненный висок?
Колыма, Магадан, 1937 г.
---------------
Руската поетеса и писателка Нина Гаген-Торн (Нина Ивановна Гаген-Торн) е родена на 2/15 декември 1900 г. в Санкт Петербург. Завършва факултета по обществени науки при Петроградския университет (1924 г.). Защитава аспирантура по фолклор при Научноизследователския институт по сравнителна история на литературата и езиците на Запада и Изтока. Участва в етнографски експедиции, работи като лектор по политическа просвета, секретар на Обществото за изучаване на производителните сили на Източен Сибир, преподавател по география, руски и хантийски език в Института на народите на Севера, научен сътрудник в Института по изучаване на народите на СССР, секретар на справочника „Народы СССР” и др. През 1926 г. издава сборник с разкази и литературна публицистика и книга със стихове за деца. През 1936 г. е осъдена „за контрареволюционни настроения” и до 1942 г. е в лагерите на Гулаг в Колима. През 1946 г. защитава кандидатска дисертация в Института по етнография при Академията на науките на СССР, кандидат на историческите науки. През 1947 г. отново е затворена за 5 години в темниковските лагери в Мордовия. През 1954 г. е амнистирана, а през 1956 г. реабилитирана. Работи в Музея на Пушкин и в Института по етнография в Ленинград. Пише поезия, мемоарна проза и монографии по етнография, фолклористика, филологически и исторически анализи. Умира на 4 юни 1986 г. в гр. Пушкин.