По ръба на душата,
там, където се ражда горчилката
и си тръгва надеждата,
днес е само неверие,
метастази от спомени,
оцелели съмнения.
Две сълзи под клепачите
уморени се лутат.
А довчера в зелените ириси
на тревите горяха светулки.
Светлинките пулсираха
под воала прозрачен
на луната,
без да знаят, обречени
на угасване и незабрава.
Незабравата днес е попила
в етажерките с книги в дома ми.
Не чета, за да пазя
хербарии в тях.
Ала там, в твоя дом, свети смях
на момче и момиче.
Ще ми трябва хирург
и да знае да шие.
Ще си купя най-после и книга,
та от утре да почна роман да чета…