„ЖИВУ СРЕДИ ОЛЕНЕЙ”
Николай Константинович Оёгир (1926-1988 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЖИВЕЯ СРЕД ЕЛЕНИ
Живея сред елени. Преспи. Мраз.
През бъркотията не е до песен.
Но упорит човек съм, пея аз,
навярно затова съм интересен.
Към стадото вълк мършав впи очи.
Жадува кръв – природата си знае.
Той иска моят глас да не звучи.
Но пея аз! Безкрайна песента е.
От песента вълкът е побеснял.
За звяра тя стабилна е преграда.
Живея сред елени. Жизнен дял –
пастир съм на еленовото стадо.
Живея сред елени с ясен глас...
Далечен ли е пътят, или лесен –
не зная. Но в изповедален час
ще бъде с мен евенкската ми песен.
Ударения
ЖИВЕЯ СРЕД ЕЛЕНИ
Живе́я сред еле́ни. Пре́спи. Мра́з.
През бъркоти́ята не е до пе́сен.
Но упори́т чове́к съм, пе́я а́з,
навя́рно затова́ съм интере́сен.
Към ста́дото вълк мъ́ршав впи очи́.
Жаду́ва кръ́в – приро́дата си зна́е.
Той и́ска мо́ят гла́с да не звучи́.
Но пе́я а́з! Безкра́йна песента́ е.
От песента́ вълкъ́т е побесня́л.
За звя́ра тя́ стаби́лна е прегра́да.
Живе́я сред еле́ни. Жи́знен дя́л –
пасти́р съм на еле́новото ста́до.
Живе́я сред еле́ни с я́сен гла́с...
Дале́чен ли е пъ́тят, или ле́сен –
не зна́я. Но в изповеда́лен ча́с
ште бъ́де с ме́н еве́нкската ми пе́сен.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Николай Оёгир
ЖИВУ СРЕДИ ОЛЕНЕЙ (перевод с эвенкийского языка на русский язык: Вячеслав Пушкин)
Живу среди оленей. Стужа. Снег.
Такая кутерьма, что не до песен.
Но я пою, упрямый человек,
И потому, наверно, интересен.
Крадётся к стаду исхудалый волк.
Он жаждет крови – такова природа.
Он хочет, чтобы голос мой умолк.
Но я пою! И песне нет исхода.
От песни зверь совсем осатанел.
Она для волка – крепкая преграда.
Живу среди оленей. Мой удел –
Быть пастухом, хранить оленье стадо.
Живу среди оленей без прикрас…
Далёким будет путь мой или близким –
Не знаю. Но в исповедальный час
Я не расстанусь с песней эвенкийской.
---------------
Руският и евенкски поет, писател и фолклорист Николай Оьогир (Николай Константинович Оёгир) е роден на 15 март 1926 г. в катун до езерото Еромо на територията на Чириндинския родов съвет, Якутия. Работи като еленовъд, счетоводител в склад за риба и в колхоза. Първото му публикувано стихотворение е във в. „Советская Эвенкия” от 1955 г., от 1960 г. публикува в периодичния печат стихове, разкази и приказки в издания като „Красноярский рабочий”, „Москва”, „Дальний Восток”, „Енисей” и др. Пише на руски и на евенкски език. Автор е на стихосбирките „Танец куликов / Лорбовкил икэллинтын” (1987 г.), „Тропа к роднику / Удяран юктэтки” (1989 г.), книгата за деца „На семи ветрах” (1987 г.) и сборника с евенкски приказки „Человек сильнее всех” (1986 г.). Умира на 11 март 1988 г.