Върти февруари на бурята снежния пумпал,
върти и погребва излъгани пъпки отвън.
Сега ме спасява единствено огънят, лумнал
напук на студа, на ръцете под тънкия звън.
На двора, за пъпките, вие съседското куче,
затваря очи срещу вятъра, тъпче в снега.
Защо не можах като него и аз да налучкам
за болката лекове, лесния ден – без тъга.
А огънят бавно настъпва натам, към вратата.
Навън да излезе и всичкия сняг ще стопи,
ще тръгне по пътя и от развилнелия вятър
цветя ще направи. До утре дано устои.
(перевод Стафидова В.М.)
Опять в феврале налетят белоснежные бури
Наивные почки к несчастью в саду заметёт
Холода налетают и как всегда бедокурят
Надеюсь огонь мне озябшие руки спасёт
Во дворе, за забором воет собака соседа
От ветра глаза закрывая кружИтся в снегу
Как боль прозвучит мой вопрос в пустоту без ответа
Почему я как пёс без тоски даже дня не могу.
Потихоньку огонь исходит во двор за ворота
Возьмётся за снег и когда все снега отструят.
Тронется в путь подгоняем взволнованным ветром
Зажигая цветы и цветы до утра устоят.