Зная, че когато
сводът на небето
натежи от лято и звезди,
ще сънувам…
Ще сънувам мъж,
седнал на отсрещния
морски бряг.
Той ще гледа залеза,
а в очите легнали
два оранжеви отблясъка
на последните лъчи от слънцето,
ще са направили цвета им мек.
Ще е сложил
до ухото си една
малка раковина,
сбрала шепота на вълните
и ще слуша точно него,
не смутен от нищо
и от чайките дори.
А когато се събудя,
ще ми каже,
че обича мен, брезите
и дъжда.
Всъщност,
знам, отдавна е така.
Но ще го оставя да повярва,
че не знам, защото
аз обичам гледката, когато
виждам слънцето да слиза
сутрин в неговите очи,
щом му се усмихна.