Какво намираш още в уморените ми дни.
Гнездото свил е в тях отдавна листопада.
Издигнала съм си решетки и стени
и в хаоса им въдворила съм порядък.
Там няма тишината никога да спре
и няма да намериш моята лиричност.
Не искай (аз не искам) да си в този ред
и в сблъсъка на дневната категоричност.
Не е за теб преливащ в сивото нюанс
и писъка на нервните ми окончания.
Върти ме дневният водовъртеж до транс.
Не влизай в него. Зад стените е мълчание.
За тебе отредена думата е в стих,
покапала красиво в капките дъждовни,
един различен кът, до бяла нежност тих,
без бури, тъжни ветрове и без условност.