Този есенен вятър засипа града с пъстра шума,
после взе да изплита от тръпния дъжд пелена.
Заблестяха прозорци и плочници в тихия сумрак,
а дървото на ъгъла скри силует на жена.
Този есенен вятър подгони вода по асфалта,
завъртя я току пред нозете ми – мътна дъга,
дето дълго е трупала малките капчици кални,
да ги плисне по някой и чиста да стане така.
Този есенен вятър събуди оркестъра стар
от внезапна любов, от очакване и тъга.
И засвириха глухо като седемструнна китара
всички скътани чувства, подобно река.
И валеше дъждът. Върху мокрите клони валеше,
а врабчетата търсеха в топла стреха тишина.
Този есенен вятър листа за легло им донесе
после сръчно изплете за целия град пелена.
(Перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Этот ветер осенний город шумно листвой засыпает
И как взялся плести из дрожащих дождей пелену
Заблестел тротуар в тихом сумраке окна пылают
Женский скрыв силуэт устоял старый клён на углу.
Этот ветер осенний подгоняет ручьи по асфальту
Мутной радугой луж подобрался уже он у ног
Грязь собрав по пути он готовит осеннее сальдо
И останется чист, но в кого-нибудь грязь попадёт.
Этот ветер осенний - и уснуть невозможно оркестру
От внезапной любви, с расставаниями и тоской
За гитару возьмётся октябрь желтоглавый маэстро
И польются его бесконечные песни рекой.
А с небес водопад гнёт к земле онемевшие ветки
И сбежало под крышу спасаясь дождя воробьё
Эти осени ветры так непослушны и метки
Оплетут пеленой целый город на пару с дождём.