Ваня от Славянск.
Какво е, мамо, туй - "сепаратист"?
А лош ли си, ако рекат ти "ватник"?
За тати казват, че е "терорист"
и "колорад", "москал"... Но как ли
аз тези думички да разбера?
Заради тях ли все по нас ще стрелят?
Кога ще свърши думата война?
Дали в мазето с теб ще ни намерят?
В подземието чакаме нощта,
ала не спим, че "ГРАД" по нас се цели.
Един и същ кошмар ни е сънят,
а тате ни поръча да сме смели.
Отвсякъде мирише ми на смърт.
Приятеля ми Петя днес убиха.
Тук ден и нощ снарядите летят
и детската градина ни взривиха.
А моят татко гледа ни от Там,
от дето никой никога не се е върнал.
Като герой загинал е. Но знам,
не ще го вече видя и прегърна.
В мазето с мама сме съвсем сами.
Гласа на тате чувам: „Да я пазиш!
Мъжът в дома си, синко, вече ти.
Помни, че не воювах аз напразно…”
Рита - бежанка от Иловайск
Нахлуха в църквата ни онзи ден.
Заляха ги с бензин и…пламна храмът.
Старици, майки с бебета…А мен
по чудо не успяха да ме хванат…
Забравих как се плаче вече аз,
пресъхнаха в очите ми сълзите.
„Айдар”-овци изпадаха в екстаз…
Туй няма да го видиш в новините –
как в селото редовно срещу нас
провежда „Десен сектор” адски „чистки”.
Не ще покажат сводките това,
което от бандеровци твори се.
Не се обаждат близките от Лвов –
кръвта за тях не значи нищо вече.
Към нас изстина тяхната любов,
за тях сме ние „не съвсем човеци”.
А Той на фронта е. Ни вест, ни кост…
На Господ моля се поне да оцелее.
Добре, че там, до техния блок-пост,
да приближат фашистите не смеят.
Оплаках всичките си близки Там,
едва ли има вече кой да ме потърси.
Останал ли е още някой жив, не знам –
с децата трябваше да се спасявам бързо…
Изповед на една одеситка.
Сърцето ми тежи разбито.
Мъжът ми стана правосек*.
Бандера слави днес открито –
същински дявол, не човек.
Участвал в кървава вендета
там, в профсъюзния ни дом.
Скръб дави Майчица-Одеса,
а той злорадства мълчешком.
Че стреляше в невинни хора –
това с очите си видях.
Съседи на ухо говорят,
че непростим извършил грях:
Нападнал бременна женица,
със собствените си ръце
до смърт я душил с медна жица…
А нероденото дете?!
Показаха го в новините
и в репортаж го разпознах.
На кръв и мъст се не насити!
Ни съвест, нито Божи страх!
С чудовище ли съм венчана?
От изверг ли деца родих?
Но как не съм го разгадала?!
Прости ми, Господи! Прости!
Децата да допусна няма
в нацисти да превърне зли!
В мен ужасът копае яма.
Душата ми от срам кърви!
*Правосек – член на нацистката групировка „Правый сектор”(Десен сектор), Украйна, последовател на Степан Бандера.
Степан Корнелюк,ветеран от Великата Отечествена война,Донецк.
На Трети Украински фронт воювах, дъще.
През дим, блокади, огън, аз стигнах до Берлин.
Заварих руини, щом се добрах до вкъщи.
Застреляли край Киев едничкия ми син.
Разказаха ми после: "Бандеровците бяха…
Те сториха жив щит от майки и деца.
От Бога нямат страх. Пред нищо се не спряха.
"Зловещо се присмяха в лицето на скръбта..."
На фронта бях загубил и своята любима.
И ето ме самичък. Защо ли оцелях?!
Едни медали само на китела си имам,
но даже и на празник не се закичвам с тях.
И пак сме във война след толкова години,
а извергите бесни отново са на власт!
Да бяхме ги тогава до крак унищожили!
Днес нямам вече сили да хвана автомат…
Льова – опълченец от Донецката Народна Република
Парите тук не важат. Патроните са ценни.
Светът се сгромолясва. Мъртвешка тишина.
Виж, черна котка ближе земята обгорена
и в призраци превръщат се родните места.
Селата са в руини и жив човек не срещаш.
Онези пак воюват с разбитите стени.
През дупки от шрапнели звездите ни се блещят.
Гробове от снаряди…Родината кърви…
Тук думите са кратки, отчетливи и ясни
веднага схваща всеки, извикат ли: „САПОГ!”
За дълги обяснения във боя няма място.
Спасява ни единствено блиндажът ни дълбок.
Позиции се сменят. „Прикривай!” – Шурик вика…
Застреляха в засада най-младия комбат.
А Минск е там, далече…Войната тук не стихва.
Примирие? На книга! И…кръстове цъфтят.
Навсякъде е страшно. А брата брат убива.
Един народ сме, Боже! И как не ги е грях?!
История е вече „Едина Украина” –
Майданът сред народа омразата пося…
Миньори тук сме всички. В Широкино роден съм.
Но армията наша, в която служих с чест,
дойде да ни убива за чужди интереси.
Аз пътя на борбата избрах да следвам днес.
Съдбата ми е тази, земята си да браня.
Така съм възпитаван от моя стар баща.
Не ще търпя правата ни да бъдат поругани.
И нито ще забравя, нито ще простя!...