„СЕГОДНЯ ИЗ БУХТЫ ВЫХОДЯТ НЕМНОГИЕ...”
Петр Иванович Реутский (1927-2004 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ДНЕС ВЕЧЕ МАЛЦИНА ИЗЛИЗАТ ОТ ЗАЛИВА
Днес вече малцина излизат от залива.
Малцина да спорят с Байкал се опитват...
Но ето, над борда къщя са останали
и с чайките пори баркасът вълните.
Греблата са тежки и дълги водители,
куртките им здрави платна са развети.
И сякаш са лъвски там гриви косите им,
сплъстени под мокри рибарски каскети.
Ведно са споени вълните и вятърът.
Байкал побелял буреносещо спори.
Но ловкост и хитрост успяват понякога
с морето и с вятъра да се преборят.
Ударения
ДНЕС ВЕЧЕ МАЛЦИНА ИЗЛИЗАТ ОТ ЗАЛИВА
Днес ве́че малци́на изли́зат от за́лива.
Малци́на да спо́рят с Байка́л се опи́тват...
Но е́то, над бо́рда къштя́ са оста́нали
и с ча́йките по́ри барка́сът вълни́те.
Гребла́та са те́жки и дъ́лги води́тели,
куртки́те им здра́ви платна́ са разве́ти.
И ся́каш са лъ́вски там гри́ви коси́те им,
сплъсте́ни под мо́кри риба́рски каске́ти.
Ведно́ са спое́ни вълни́те и вя́търът.
Байка́л побеля́л бурено́сешто спо́ри.
Но ло́вкост и хи́трост успя́ват поня́кога
с море́то и с вя́търа да се пребо́рят.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Пётр Реутский
СЕГОДНЯ ИЗ БУХТЫ ВЫХОДЯТ НЕМНОГИЕ...
Сегодня из бухты выходят немногие.
Немногие могут поспорить с Байкалом…
И вот за кормой уже крыши отлогие,
Баркас, будто чайка, поднялся над валом.
Становятся весла тяжелыми, длинными,
А куртки натянуты парусом крепким.
И кажутся волосы гривами львиными,
когда намокают рыбацкие кепки.
И волны, и ветер как будто бы спаяны.
Байкал поседел, поднимаясь и споря.
Но ловкость и хитрость, и руки отчаянных
Порою сильнее и ветра и моря.
---------------
Руският поет Пьотр Реутски (Пётр Иванович Реутский) е роден на 8 ноември 1927 г. в с. Михайловско, Воронежска област. През 30-те години семейството му е интернирано в Сибир. Първото му отпечатано стихотворение е във в. „Алданский рабочий”, когато е ученик в четвърти клас. Работи като цирков служител, училищен възпитател и сътрудник на вестници и списания. Публикува стихове в издания като „Байкал”, „Сибирские огни”, „Смена”, „Молодая гвардия” и др., има десетки публикации във вестници, списания, алманаси и сборници. Член е на Съюза на писателите на СССР (1958 г.). Завършва висшите литературни курсове при Литературния институт „Максим Горки” (1960 г.). Автор е на стихосбирките„Великаны” (1956 г.), „Следы на камне” (1957 г.), „Романтики” (1959 г.), „О том, кому нет еще двадцати” (1960 г.), „Потомки Корчагина” (1962 г.), „Ломается лед” (1965 г.), „Три дня в гостях у Аллы” (1968 г.), „Горячий ключ” (1974 г.), „Настоящее” (1974 г.), „Свойство жизни” (1977 г.), „Тропа золотоискателя” (1983 г.), „Мотивы осени моей” (1985 г.), „Первозданность” (1989 г.), „Второе крещение” (роман в стихове, 1997 г.) и др. Умира на 20 май 2004 г. в гр. Иркутск.