Какво посях до днес, какво ожънах,
дали е музика, дали кънтеж
и през вода или пустиня минах,
и как вървях – пешком или с летеж.
В омаята на нощ дали се раждах,
изкачвах ли, пропадах ли по склон,
плевих ли бурени или засаждах,
фалшиво пях, или с по-верен тон.
Какво от тука взех, какво отричах
и в тъмното видях ли светлина,
в снега открих ли бялото кокиче,
дали бях цветна, бях ли рутина.
Но милост е, щом слънцето ме гали.
До днес каквото е било – било.
И болка, дъжд когато не пожали.
От утре... пак добро или пък зло.