„ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ”
Даниил Заточник (ХII-ХIII в.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Даниил Заточник
ИЗКАЗВАНИЯ, ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ
* * *
Както пчелата, навеждайки се към различни цветя, събира мед в пити, така и аз от много книги събирах сладостта на думите и събрах техния смисъл като морска вода в мях.
* * *
Ако синигер изяде орел, ако камък изплува над водата, ако свиня започне да лае срещу катерица, тогава безумният ще поумнее.
* * *
По-добре се надявай на Бог, отколкото на княза.
* * *
По-добре да се слуша спор между умни, отколкото наставления на глупаци.
* * *
Мъртвия няма да разсмееш, а глупавия няма да научиш.
* * *
Поучи премъдрия и той ще стане още по-мъдър.
* * *
Добрата жена е венец и безгрижие за своя мъж, а злата жена е мъка люта. Червеят дървото прояжда, а злата жена дома на своя мъж изхарчва. Злата жена живота на мъжа си погубва.
* * *
Златото се изпитва с огън, а човекът – с напасти.
* * *
Да наливаш вода в ненадежден мях е като да учиш безумец.
* * *
Както на кучетата и свинете не им трябва злато и сребро, така и на глупака – мъдри думи.
* * *
Всеки човек е хитър и мъдър за чуждата беда, но своята не може да осмисли.
* * *
Девицата погубва красотата си с блудство, а мъжът мъжеството си с кражба.
* * *
Богатият мъж навсякъде е познат и по чужбина приятели има, а бедният и в своята страна ненавиждан ходи.
* * *
Лудите нито орат, нито сеят, но сами се раждат.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Даниил Заточник
ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ
* * *
Как пчела, припадая к разным цветам, собирает мед в соты, так и я по многим книгам собирал сладость слов и смысл их собрал, как в мех воды морские.
* * *
Коли пожрет синица орла, коли камение восплывет по воде, коли свиния почнет на белку лаяти, тогда безумный уму научится.
* * *
Лучше надеяться на Бога, нежели на князя.
* * *
Лучше слушать спор умных, нежели наставления глупых.
* * *
Мертвеца не рассмешишь, а глупого не научишь.
* * *
Наставь премудрого, и он еще мудрее станет.
* * *
Хорошая жена – венец мужу своему и беспечалие, а злая жена – горе лютое. Червь дерево точит, а злая жена дом своего мужа истощает. Злая жена всю жизнь своего мужа погубит.
* * *
Злато искушается огнем, а человек – напастьми.
* * *
Как в утлый мех воду лить, так безумного учить.
* * *
Как псам и свиньям не надо злата и серебра, так глупому – мудрых слов.
* * *
Всякий человек хитр и мудр о чужой беде, а о своей не может смыслить.
* * *
Девица губит красоту свою блудом, а мужчина мужество – воровством.
* * *
Богатый муж везде знаем и на чужой стороне друзей имеет, а бедный и в своей стороне ненавидим ходит.
* * *
Безумных ни орют, ни сеют, но сами рождаются.
~1210-1220 г.
---------------
Руският писател и просветител Даниил Заточник живее и твори в края на XII и началото на XIII век. Загадъчна фигура в староруската литература и руската религиозно-философска мисъл, за него има много малко сведения, които си противоречат. Вероятно е роден в района на гр. Переяславл, Ярославска област. По тълкувания от различни източници се твърди, че е бил свещеник, болярски пратеник, крепостен лакей, наемен писар, син на княжеска робиня, съветник на княза, дворянин или заточеник. Автор е на писание, стигнало до нас с преписите на пет редакции при две заглавия: „Слово Даниила Заточника” и „Моление Даниила Заточника” – една от най-ярките творби на руската литература от домоголския период. Предполага се, че е автор и на писанията „Слова о погибели Русской земли” и „Сказания о подвигах и жизни Александра Невского”. Ползващ широко прийомите на метафората, иронията, афористичните съждения, народните сказания и библейските алегории, той се счита за един от основоположниците на руската публицистика и на руската поезия в проза.