Кленът вънка се съблича.
Хвърля листите ръждиви
и кафявите си длани
в есенно небе забива.
Къса го на дъжд и вятър,
дето през стъклата влиза
с барабанен звън направо –
предвещава дълга зима.
С облаци металносиви,
като с ризница завързан,
кленът болка е съблякъл.
Дните си, изръждавели
в нескопосаното лято
хвърлил е насред площада.
И като човек тъгува –
предстои му дълга зима.
(Перевод Стафидова В.М.)
Дерево
Клён на улице разделся
Сбросив ворох рыжих листьев
И кофейные ладони
В небо тянутся со свистом
Разгулялись дождь и ветер
И стучатся прямо в окна
Барабанит здесь - не где-то
Обещает зиму долгой.
Небеса в кольчугах серых
Грозным облаком нависли
Клён от боли сбросил бедный
Ржавых дней своих страницы,
Неудавшегося лета
Среди площади центральной
Зиму ждёт по-человечьи
Он с тоскою нереальной.