Симоне в день свадьбы...

Елена Жукова-Желенина
Юлияне Доневой и её внучке Симоне



Мне кажется,   она ещё вчера
  Была с косичками и букву "р" не говорила.
Как верный хвостик,  с раннего утра
  Шаг в шаг за мной по комнате ходила.

Сидела на скамеечке у ног
  И,  сказку слушая,  смешно вздыхала,
Меня просила:  Прочитай стишок,
  Тот самый,  что вчера мне обещала.

Бежала с куклой Цветкою* в руке
  И этой кукле на ночь песню пела.
И вот стоит прелестная в фате...
  Невеста!  Время быстро пролетело.

Симона,  так прошу с теплом души:
Лишь стань счастливой в жизни и любви!



*Цветка - Женское болгарское имя.


Это стихотворение перевела на болгарский Юлияна Донева:


СИМОНА, В СВАТБЕНИЯ ДЕН



Струва ми се, като, че бе вчера,
беше с плитка, „р“ не изговаряше.
От утрото, като опашка вярна,
след мен пристъпяше от стъпка в стъпка.

Седеше до нозете ми на пейката,
след приказката смешно тя въздъхваше .
И молеше ме: Прочети ми стих,
този, дето обеща ми вчера.

Търчеше с кукла Цветка във ръката
и в нощта тя пееше й песен.
И ето стои в прелестна премяна…
Прелетяло времето. - Невеста!

Симона, моля с топлина в душата:
Да си щастлива в любовта, в живота!





Иллюстрация - Художник Владимир Волегов.