СРЕЩА
Годините отлитат като птици…
Уви, не може да ги спре човек.
И ето, среща със съученици,
които не си виждал полувек.
И крачиш ти нагиздена към парка,
а в главата мислите – порой…
Наближаваш розовата арка
и спираш се: „Но….Боже, кой тук, кой е!“
Оглеждаш ги на пейката отпред,
изненадана и притеснена.
„Мили Боже, аз ли не съм в ред?“
-Ти Весето ли си, или Кремена!?
- Ха познай де – смее се на сила.
- Весе, миличка, това си ти?
- Аз съм. Не позна ли ме, бе, мила!?
- Малко трудно. Моля те, прости!
-Ха да видим мен ще ме познаеш ли –
пъчи се мъж с фотоапарат.
-Чакай малко…Да, познах те…. Знаеш ли,
скоро мислех си за теб, Стамате…
…Поздрави след туй, прегръдки, смях…
И спомени… „ Прескачахме в градините…“
Боже – мислиш си – тогава бях
дете. Кога отлитнаха годините…
А после до зори във ресторанта -
пак спомени, разменяне адреси…
И ето, че отворила се раната –
Училищни години мили… где сте?
18.5.2017г