„В МАСТЕРСКОЙ СЕРГЕЯ КОНЁНКОВА”
Александр Борисович Гатов (1899-1972 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
В АТЕЛИЕТО НА СЕРГЕЙ КОНЬОНКОВ
На булевард „Тверски” приказен свят,
в свято сърце на Русия вселена,
благоговейно в тоз дом съм залят
с порив на пламъци жарки свещени!
Сбират дървото и мраморът плът
неизчерпаемо и вдъхновено,
както и на Паганини лъкът
с правда и с мъдрост е благословено!
Спри се! Пред теб е Самсон-великан –
в пръст са нозете и в твърд е главата.
Всичко, покорно на ум и на длан,
пълно е с мощ и е с младост облято!
Правда на правдите с трели безброй
в свят, свободата в закони превръщащ,
вечна верига разкъсвайки, той
става и поглед на слепия връща.
А по-нататък – в шумаците вън,
тътри се сбръчкана вещица боса,
в хилядолетния шеметен сън
нова луна недогледана носи.
Творчество! Силата да победиш
страст и съблазън, преварвайки срока.
Как, за да станеш маестро, твориш?
С длан на работник, сърце на пророка.
Нож и длето... Туй е всичко. С ръка
скулпторът пуска Жар-птица в простора.
В ателието е звездна дъга.
Слънцето там със Самсон си говори.
* Сергей Тимофеевич Коньонков (1874-1971 г.) – руски скулптор, народен художник на СССР.
Ударения
В АТЕЛИЕТО НА СЕРГЕЙ КОНЬОНКОВ
На булева́рд „Тве́рски” при́казен свя́т,
в свя́то сърце́ на Руси́я вселе́на,
благогове́йно в тоз до́м съм заля́т
с по́рив на пла́мъци жа́рки свеште́ни!
Сби́рат дърво́то и мра́морът плъ́т
неизчерпа́емо и вдъхнове́но,
ка́кто и на Пагани́ни лъкъ́т
с пра́вда и с мъ́дрост е благослове́но!
Спри́ се! Пред те́б е Самсо́н-велика́н –
в пръ́ст са нозе́те и в твъ́рд е глава́та.
Вси́чко, поко́рно на у́м и на дла́н,
пъ́лно е с мо́шт и е с мла́дост обля́то!
Пра́вда на пра́вдите с тре́ли безбро́й
в свя́т, свобода́та в зако́ни превръ́шташт,
ве́чна вери́га разкъ́свайки, то́й
ста́ва и по́глед на сле́пия връ́шта.
А по-ната́тък – в шума́ците въ́н,
тъ́три се сбръ́чкана ве́штица бо́са,
в хилядоле́тния ше́метен съ́н
но́ва луна́ недогле́дана но́си.
Тво́рчество! Си́лата да победи́ш
стра́ст и събла́зън, прева́рвайки сро́ка.
Ка́к, за да ста́неш мае́стро, твори́ш?
С дла́н на рабо́тник, сърце́ на проро́ка.
Но́ж и длето́... Туй е вси́чко. С ръка́
ску́лпторът пу́ска Жар-пти́ца в просто́ра.
В ателие́то е зве́здна дъга́.
Слъ́нцето та́м със Самсо́н си гово́ри.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Гатов
В МАСТЕРСКОЙ СЕРГЕЯ КОНЁНКОВА
Сказка живёт на бульваре Тверском,
В сердце России и в сердце Вселенной,
Благоговейно вхожу в этот дом:
Пусть обожжёт меня пламень священный!
В дереве, в мраморе воплощено
Неиссякаемое вдохновенье,
Водит смычком Паганини оно,
Правде и мудрости благословенье!
Остановись! Вот Самсон-великан –
В землю стопами и в твердь головою.
Всё покорится уму и рукам,
Мощью наполнившимся молодою!
Вещею правдою правд озарён
В мире, где стала Свобода законом,
Цепь разрывая извечную, он
Встал, чтобы зренье вернуть ослеплённым.
А чуть подальше – с опушек лесных
Сморщенная и босая вещунья
Древности тысячелетние сны
Тщится ещё досмотреть в новолунье.
Творчество! Сила в себе побеждать
Страсть и соблазн, заглушив их до срока.
Много ли надо, чтоб Мастером стать?
Руки рабочего, сердце пророка.
Нож, долото… Вот и всё. Но рукой
Скульптор окно растворяет Жар-птице.
Звёздная кровля в его мастерской.
Солнце на плечи Самсону садится.
---------------
Руският поет, литературовед и преводач Александър Гатов (Александр Борисович Гатов) е роден на 14/26 ноември 1899 г. в гр. Харков. Първите му поетични публикации са от 1916 г. Завършва Харковския институт за народно стопанство (1922 г.). През 20-те години завежда издателския отдел на Народния комисариат по труда. Превежда поезия от френски, украински, български, арменски, полски и др. езици. Автор е на над 35 книги с поезия, преводна поезия, литературна критика и литературознание, сред които стихосбирките „Барельефы из воска” (1918 г.), „Стихи” (1932 г.), „Книга стихов, 1927-1931” (1933 г.), „Закон тяготения” (1936 г.), „Стихи, 1934-1938” (1939 г.), „Валя” (1944 г.), „Конь Василёк” (1944 г.), „Высокий берег” (1956 г.), „Яблоня в горах” (1958 г.), „Есть милая страна” (1960 г.), „Апрель, счастливый месяц” (1962 г.), „Влюблённым всей земли” (1966 г.), „Любви приметы” (1968 г.), „Ожидание чуда” (1971 г.) и др. За антологията му „Болгарские поэты” и книгите с преводи на българска поезия е награден с българския орден „Кирил и Методий”. Умира на 12 септември 1972 г. в Москва.