„ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ”
Михаил Александрович Шолохов (1905-1984 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИЗКАЗВАНИЯ, ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ
* * *
Най-голямото богатство на народа е неговият език.
* * *
Ако няма смисъл в смъртта, значи не го е имало и в живота.
* * *
Необятно е многообразието на човешките отношения, представени в ясните народни изрази и афоризми.
* * *
Миналото е като далечна степ в лека мъгла.
* * *
Биха те за това, че си руснак, за това, че още гледаш белия свят, за това, че работиш за тях, мръсниците. Биха те и за това, че не така поглеждаш, не така стъпваш, не така се обръщаш. Биха те просто за това да те пребият до смърт някога, да се задавиш в последната си кръв и да издъхнеш от побоите. Навярно пещите в Германия няма да стигнат за всички нас.
* * *
Ето, шалварите не се държат на задника, каква ти война?
* * *
Здравето е глава на всичко.
* * *
Не си мисли, че има хора от желязо. Ние всички от един материал сме отлети.
* * *
Не бива да се опошлява и принизява дейността на Сталин в онзи период. Първо, това не е честно, и второ, вредно е за страната, за съветските хора, и не затова, че победителите не ги съдят, а преди всичко защото „свалянето” не отговаря на истината.
* * *
Да, имаше култ! Но имаше и личност!
* * *
Не става тъй, цял живот в прохладата да се скатаваш.
* * *
Писателят трябва да умее да говори прямо на читателя истината, колкото и горчива да е тя.
* * *
Побеждава само този, който твърдо знае за какво се сражава и вярва в своето дело.
* * *
Ние пишем по нареждане на нашите сърца, а сърцата ни принадлежат на партията.
* * *
Нашият войник се показа като герой в дните на Отечествената война. Руският войник, неговата доблест, неговите суворовски качества са познати в цял свят.
* * *
Към оценката на всяко художествено произведение трябва на първо място да се подхожда от гледната точка на неговата правдивост и убедителност.
* * *
И какво, милички, той намери хубаво в нея? Поне жена да беше, а то така! Ни задница, ни шкембе, един срам. У нас девойки по-видни от нея се разхождат.
* * *
Моята майка от дете ме приучи на любов към украинския народ, към украинското изкуство, към украинската песен – една от най-милите в света.
* * *
Мила, светла родино! Цялата ни безгранична синовна любов е за теб, всички наши помисли са с теб.
* * *
Ако тези хаймани с черна съвест бяха попаднали в паметните двайсетте години, когато съдеха, без да се опират на строго определени членове от Наказателния кодекс, а се „ръководеха от революционно разбиране на правото”, ох, не днешните наказания биха получили тези таласъми.
* * *
С хилядолетия в думите се натрупват и вечно живеят несметни съкровища на човешката мисъл и опит.
* * *
В година на бунтове и разврат не осъждайте, братя, брат.
* * *
Какви рамене е трябвало да имат нашите жени и деца, за да не се прегънат пред такава тежест! А ето, че не се огънаха, удържаха.
* * *
Младостта е дадена, за да бъде кипяща, активна, жизнеутвърждаваща.
* * *
Питай който и да е възрастен човек, забелязал ли е как е изживял живота си? Нищичко не е забелязал.
* * *
Слаб ти стана, сякаш болест те гризе. Не ти хляб ядеш, а той тебе.
* * *
Това е свято задължение – да се обича страната, която ни е поила и хранила като родна майка.
* * *
Обичайте книгата с цялата си душа. Тя не е само вашият най-добър приятел, но и до края верен спътник.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Михаил Шолохов
ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ
* * *
Величайшее богатство народа – его язык.
* * *
Если нет смысла в смерти, значит, не было его и в жизни.
* * *
Необозримо многообразие человеческих отношений, которые запечатлелись в чеканных народных изречениях и афоризмах.
* * *
Прошлое – вот как та дальняя степь в дымке.
* * *
Били за то, что ты – русский, за то, что на белый свет еще смотришь, за то, что на них, сволочей, работаешь. Били и за то, что не так взглянешь, не так ступнешь, не так повернешься. Били запросто, для того, чтобы когда-нибудь да убить до смерти, чтобы захлебнулся своей последней кровью и подох от побоев. Печей-то, наверное, на всех нас не хватало в Германии.
* * *
Шаровары вон на жопе не держутся, какая война?
* * *
Здоровье – всему голова.
* * *
Ты не думай, что есть люди из железа. Все мы из одного материала литы.
* * *
Нельзя оглуплять и принижать деятельность Сталина в тот период. Во-первых, это нечестно, а во-вторых, вредно для страны, для советских людей, и не потому, что победителей не судят, а прежде всего потому, что „ниспровержение” не отвечает истине.
* * *
Да, был культ! Но была и личность!
* * *
Так не бывает, чтобы всю жизнь в холодке спасаться.
* * *
Писатель должен уметь прямо говорить читателю правду, как бы она горька ни была.
* * *
Побеждает только тот, кто твердо знает, за что он сражается, и верит в свое дело.
* * *
Мы пишем по указке наших сердец, а наши сердца принадлежат партии.
* * *
Солдат наш показал себя в дни Отечественной войны героем. О русском солдате, о его доблести, о его суворовских качествах известно всему миру.
* * *
К оценке каждого художественного произведения нужно, в первую очередь, подходить с точки зрения его правдивости и убедительности.
* * *
И что он, милушки, нашел в ней хорошего? Хоть бы баба была, а то так. Ни заду, ни пуза, одна страма. У нас девки глаже ее выгуливаются.
* * *
Моя мать с детства приучила меня к любви к украинскому народу, до украинского искусства, до украинской песни – одной из милейших в мире.
* * *
Милая, светлая Родина! Вся наша безграничная сыновья любовь – тебе, все наши помыслы – с тобой.
* * *
Попадись эти молодчики с чёрной совестью в памятные двадцатые годы, когда судили, не опираясь на строго разграниченные статьи Уголовного кодекса, а „руководствуясь революционным правосознанием”, ох, не ту меру получили бы эти оборотни.
* * *
Тысячелетиями накапливаются и вечно живут в слове несметные сокровища человеческой мысли и опыта.
* * *
В годину смуты и разврата не осудите, братья, брата.
* * *
Какие же это плечи нашим женщинам и детишкам надо было иметь, чтобы под такой тяжестью не согнуться? А вот не согнулись, выстояли.
* * *
На то молодость и дана, чтобы быть кипучей, активной, жизнеутверждающей.
* * *
Спроси у любого пожилого человека, приметил он, как жизнь прожил? Ни черта он не приметил.
* * *
Худой ты стал, будто хворость тебя точит. Не ты хлеб ешь, а он тебя.
* * *
Это святая обязанность – любить страну, которая вспоила и вскормила нас, как родная мать.
* * *
Любите книгу всей душой! Она не только ваш лучший друг, но и до конца верный спутник.
---------------
Руският писател Михаил Шолохов (Михаил Александрович Шолохов) е роден на 11/24 май 1905 г. в с. Кружилин, Донецки окръг, сега Шолоховски район на Ростовска област. Учи в гимназии в градовете Москва, Богучар и Вьошенская. Първите му отпечатани творби са от 1923 г. От 1941 до 1945 г. е военен кореспондент на в. „Правда” и в. „Красная звезда”. Публикува в издания като „Огонёк”, „Октябрь”, „Новый мир”, „Прожектор”, „Смена”, „Сельская молодежь”, „Молодой ленинец” „Молодость”, „Роман-газета” и др. Участва активно в литературната група на комсомолските писатели и поети „Молодая гвардия” (1923 г.), член е на Асоциацията на пролетарските писатели (1925 г.), член е на организационния комитет на Съюза на съветските писатели (1927 г.), член е на Постоянното бюро на Международната асоциация на писателите (1935 г.), член е на ръководството на Съюза на писателите на СССР (1959 г.). Депутат във Върховния съвет на СССР (от 1938 г.), действителен член на Академията на науките на СССР (1939 г.), депутат в Съвета на националностите във Върховния съвет на СССР (1962 г.). Доктор на филологическите науки в Ростовския държавен университет (1965 г.), почетен доктор на Лайпцигския университет (1965 г.). Носител е на Ленинска награда (1960 г.), герой на социалистическия труд (1967 г.). Носител е на българските ордени „Кирил и Методий” – I ст. (1973 г.) и „Георги Димитров” (1975 г.) и на международните литературни награди „София” (1975 г.) и „Лотос” (1980 г.). Автор е на десетки книги с разкази, повести и романи, сред които „Донские рассказы” (1926 г.), „Лазоревая степь” (1926 г.), „О Колчаке, крапиве и прочем” (1927 г.), „Тихий Дон” (в четири тома, 1928-1929, 1932 г.), „Поднятая целина” (в два тома, 1932 г., 1959 г.), „Те се сражаваха за Родината“ (1969 г.) и др. Носител е на Нобелова награда за литература (1965 г.). Умира на 21 февруари 1984 г. в гр. Вьошенская, Ростовска област.