Тогава не сънувахме петли –
петлите ни събуждаха при изгрев,
а ние, пощръклели за игра,
забивахме пети във прахоляка
на спечени от жегата чеири.
Тогава не сънувахме цветя –
полето ги изсипваше в ръцете ни,
а ние ги плетяхме на венец
и после го запращахме в небето
като дъга след дъжд да ни огрее.
Сега сънувам дълго, до безпаметност,
затворена в панелната си клетка,
но хлябът и насън дори нагарча.
Единствено дъждът е благодат.
Като тогава…
(перевод Стафидова В.М.)
В ожидании дождя
Тогда не волновали петухи
Они будили, только на рассвете
А мы безумцы торили в пыли
Между кустами, страждущие лета,
Свои, казалось, верные пути.
Тогда мы не мечтали о цветах,
Нам их поля дарили прямо в руки,
А мы смеялись и плели венки
И после возвращали их на небо,
Как радугу в момент после дождя.
Сейчас мои желанья и мечта
Заключены в панелях и бетонах
И сон горчит мой и хлеб, увы, горчит
Один лишь дождь приятель заоконный
Как и когда-то...