„ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ”
Иван Алексеевич Бунин (1870-1953 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИЗКАЗВАНИЯ, ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ
* * *
Суетата избира, истинската любов не избира.
* * *
Жените никога не са толкова силни, както когато са въоръжени със слабост.
* * *
Животът на човека се изразява в отношението на крайното към безкрайното.
* * *
Любовта внася идеално отношение и светлина в делничната проза на живота, размърдва благородните инстинкти на душата и не й позволява да загрубее в тесен материализъм и корав животински егоизъм.
* * *
Венецът на всеки човешки живот е споменът за него – най-голямото, което обещават на човек над неговия гроб, е вечната памет. И няма душа, която тайно да не се измъчва с мечтата за този венец.
* * *
Всичко е ритъм и бяг. Безцелен стремеж! Но страшен е мигът, когато няма стремеж.
* * *
Ние обожаваме жената за това, че тя властва над нашата идеална мечта.
* * *
Жените приличат на хората и живеят около хората.
* * *
Когато обичаш някого, никой с никакви сили не ще те накара да повярваш, че този, когото обичаш, може да не те обича.
* * *
Прекрасната жена трябва да заема второто място; първото принадлежи на милата жена.
* * *
Има женски души, които вечно се измъчват от някаква печална жажда за любов и които заради това никога и никого не обичат.
* * *
Само човекът се учудва на своето собствено съществуване и мисли за него. Това е главното, което го отличава от другите същества, които са още в рая, без да мислят за себе си. Но нали и хората се различават един от друг – според степента и размера на това учудване.
* * *
Животът несъмнено е любов и доброта и намаляването на любовта и добротата винаги е намаляване на живота, а вече и смърт.
* * *
Светът е пропаст на пропастите. И всеки атом в него е проникнат от бог – с живот и красота. Живеейки и умирайки, ние живеем с единната всемирна Душа.
* * *
Не се грижете за равенството във всекидневието с неговата завист, ненавист, зло състезание. Там никога не може да има равенство, никога не е било и няма да бъде.
* * *
Не Бог, не Бог ни е създал. Ние боговете сътворихме с робско сърце.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Иван Бунин
ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ
* * *
Тщеславие выбирает, истинная любовь не выбирает.
* * *
Женщины никогда не бывают так сильны, как когда они вооружаются слабостью.
* * *
Жизнь человека выражается в отношении конечного к бесконечному.
* * *
Любовь вносит идеальное отношение и свет в будничную прозу жизни, расшевеливает благородные инстинкты души и не дает загрубеть в узком материализме и грубо-животном эгоизме.
* * *
Венец каждой человеческой жизни есть память о ней, – высшее, что обещают человеку над его гробом, это память вечную. И нет той души, которая не томилась бы втайне мечтою об этом венце.
* * *
Все ритм и бег. Бесцельное стремленье! Но страшен миг, когда стремленья нет.
* * *
Женщину мы обожаем за то, что она владычествует над нашей мечтой идеальной.
* * *
Женщины подобны людям и живут около людей.
* * *
Когда кого любишь, никакими силами никто не заставит тебя верить, что может не любить тебя тот, кого ты любишь.
* * *
Женщина прекрасная должна занимать вторую ступень; первая принадлежит женщине милой.
* * *
Есть женские души, которые вечно томятся какой-то печальной жаждой любви и которые от этого самого никогда и никого не любят.
* * *
Только человек дивится своему собственному существованию, думает о нем. Это его главное отличие от прочих существ, которые еще в раю, в недумании о себе. Но ведь и люди отличаются друг от друга – степенью, мерой этого удивления.
* * *
Жизнь есть, несомненно, любовь, доброта, и уменьшение любви, доброты есть всегда уменьшение жизни, есть уже смерть.
* * *
Мир – бездна бездн. И каждый атом в нем проникнут богом – жизнью, красотою. Живя и умирая, мы живем единою, всемирною Душою.
* * *
Не пекитесь о равенстве в обыденности, в ее зависти, ненависти, злом состязании. Там равенства не может быть, никогда не было и не будет.
* * *
Не Бог, не Бог нас создал. Это мы Богов творили рабским сердцем.
---------------
Руският поет, писател и преводач Иван Бунин (Иван Алексеевич Бунин) е роден на 10/22 октомври 1870 г. в гр. Воронеж. Произхожда от дворянско семейство. Първото му публикувано стихотворение е от 1887 г. в сп. „Родина”, а първата му стихосбирка е от 1891 г. В младежките си години работи във в. „Орловский вестник” и в различни държавни канцеларии, публикува стихове и разкази в издания като „Русское богатство”, „Новое слово”, „Южное обозрение”, „Наблюдатель”, „Южное слово”, „Одесский листок”, „Биржевые ведомости”, „Утро России”, „Современные записки”, „Современный мир”, „Русская мысль” и др. Член е на литературния кръг „Среда”. През 1903 г. получава Пушкинска награда за книгата си „Листопад”, а през 1909 г. е удостоен повторно с наградата за 4-томните му събрани съчинения. Почетен академик е на Петербургската академия на науките (1909 г.). През 1919 г. емигрира във Франция. Живее в градовете Париж и Грас, занимава се с активна литературна дейност, издава книги във Франция, Германия, Чехословакия, Швеция и др. Превежда на руски творби на Лонгфелоу, Байрон, Алфред Тенисън, Алфред дьо Мюсе и др. Автор е на много книги с поезия и проза, сред които стихосбирките „Листопад“ (1901 г.), „Стихотворения” (1906 г.), „Роза Иерихона” (1924 г.), романът „Жизнь Арсеньева” (1930 г.), сборникът „На край света и другие рассказы” (1897 г.), повестите „Деревня“ (1909 г.), „Суходол“ (1911 г.), „Митина любовь” (1924 г.), книгите с литературни портрети и мемоари „Окаянные дни” (1920 г.), „Освобождение Толстого” (1937 г.) и др. Книгата му „Тъмни алеи“ (1943 г.) е най-четеният сборник с къси разкази в Русия през ХХ век. Той е първият руски автор, получил Нобелова награда за литература (през 1933 г.). Умира на 8 ноември 1953 г. в Париж.