„ЖАЖДА”
Михаил Кузьмич Луконин (1918-1976 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЖАЖДА
Пак дъжд е,
удря по стъклата,
по кленове, с ветрец обвени,
по кея,
в мостове заляти,
в лица,
от жажда обгорени.
Каква е жажда?
Тя с талази
в гърдите ни гори пожари,
тревожи,
през пресечки гази
и да побързаме ни кара.
Къде?
С молебен не е нужно
в далечините да останем,
да бягаме към сенки чужди
и водосточното коляно.
Защо?
В пороя да те зърна
и отведа,
с коси облеян.
Дали щастлив безкрай да търсиш,
или щастливо
да живееш.
Ударения
ЖАЖДА
Пак дъ́жд е, у́дря по стъкла́та,
по кле́нове, с ветре́ц обве́ни,
по ке́я, в мо́стове заля́ти,
в лица́, от жа́жда обгоре́ни.
Каква́ е жа́жда? Тя́ с тала́зи
в гърди́те ни гори́ пожа́ри,
трево́жи, през пресе́чки га́зи
и да побъ́рзаме ни ка́ра.
Къде́? С моле́бен не е ну́жно
в далечини́те да оста́нем,
да бя́гаме към се́нки чу́жди
и водосто́чното коля́но.
Зашто́? В поро́я да те зъ́рна
и отведа́, с коси́ обле́ян.
Дали́ штастли́в безкра́й да тъ́рсиш,
или́ штастли́во да живе́еш.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Михаил Луконин
ЖАЖДА
А дождь всё тот же
бьет по стеклам,
по наклоненным ветром кленам,
по мостовым,
мостам промоклым,
по лицам,
жаждой опаленным.
Какою жаждой?
Той, что гулом
в груди тревожно зародится,
тревожит,
гонит в переулок
и заставляет торопиться.
Куда?
Просить тебя: не надо
так запираться в отдаленье,
бежать, ловить деревья сада
и водосточных труб колени.
Зачем?
Найти тебя под ливнем,
и увести,
и косы выжать.
Чтобы навовсе стать счастливым,
сложнее,
чем счастливо выжить.
1955 г.
---------------
Руският поет и публицист Михаил Луконин (Михаил Кузьмич Луконин) е роден на 29 октомври 1918 г. в с. Килинчи, Астраханска област. Първите му поетични публикации са от 1935 г. Завършва Сталинградския учителски институт (1937 г.) и Литературния институт „Максим Горки” (1941 г.). През Великата отечествена война е военен кореспондент на в. „Сын Родины”. Член е на Съюза на писателите на СССР (1946 г.), секретар на Съюза на писателите (1971 г.). Автор е на стихосбирките „Сердцебиение” (1947 г.), „Дни свиданий” (1947 г.), „Рабочий день” (1948 г.), „Лирика” (1950 г.), „Дорога к миру” (1951 г.), „Стихи дальнего следования” (1956 г.), „Годы” (1958 г.), „Стихотворения и поэмы” (1958 г.), „Клятва” (1962 г.), „Поэмы возвращения” (1962 г.), „Признание в любви” (1963 г.), „Преодоление” (1964 г.), „Корни гор” (1966 г.), „Обугленная граница” (1968 г.), „Необходимость” (1969 г.), „Передовая” (1973 г.), сборника със статии, очерци и есета „Товарищ поэзия” (1963 г.) и др. Носител е на Сталинска награда (1949 г.) и Държавна награда на СССР (1973 г.). Умира на 4 август 1976 г. в Москва.